Порто Кацики    https://didastravel.blogspot.com/2018/09/blog-post_15.html

Тази вечер всички си лягаме рано и заспиваме бързо. Изморени сме от път, емоции и красоти. Въпреки това, един от нас няма търпение да съмне поне малко. И този някой е Сашо, който отново е взел всичките си рибарски такъми, за да опита късмета си и тук.  Докато ние все още спим той проучва терена, хвърля въдиците си тук-там и дори успява да заснеме изгрева на слънцето.  


  Като за първо утро във Василики риба не хваща, но пък улавя чудесен миг от зараждащия се нов ден. Вече в по-нормален утринен час се завръща при нас и ни събужда. Започва кроенето на планове за предстоящия ден.
Времето е дъждовно, но топло. Вярно, че не предразполага към плажни емоции, но пък ние сме за малко тук и в нашия случай няма нищо по-хубаво от лошото време. Слагаме банските, взимам плажната чанта, шапките и очилата, и твърдо решаваме, че днес ще правим плаж и никакъв дъжд не е в състояние да ни спре. А мястото на нашето плажуване ще е не кое да е, а най-известният плаж на острова - Порто Кацики.

Речено - сторено.

Тръгваме натам, а пътят криволичи из живописни местности. От едната ни страна се виждат високи планини, а от другата - прекрасно синьо море. 




На места е доста тясно и трудно се разминаваме с насрещно идващите коли, но това е част от емоцията. 


 
 

Скоро небето започва да просветлява и нашето слънце си идва на мястото. Бавно започва да пробива облаците и да припича. Има време да изгрее и да ни стопли. Тъкмо възможност да спрем тук-там да се поснимаме. А места за фотопаузи по пътя ни има доста. Снимащите се туристи също не са никак малко. Та и ние се подреждаме с тях:








 


 Ето ни съвсем близо да плажа. На снимката се вижда част от големия паркинг, който е с капацитет за стотици коли,  но въпреки това пак има хора, които предпочитат да рискуват да затруднят движението или някой да им отнесе я предницата, я нещо друго, но да паркират безплатно. 



Ние си паркираме където трябва. Виждаме къде има място и се запътваме натам. Цената е 8 евро за целия ден. Насочват те къде да паркираш, плащаш и веднага ти издават касова бележка. За половин ден, от следобедните часове нататък, паркингът е 5 евро. 

 
Слизаме от колата, а моите хора се радват на гледката наоколо. Е, не всички. Стоян пак нещо мрънка, но вече сме се отказали да го слушаме. Той рядко е доволен от нещо. Аз, от своя страна, отново зареждам поредната порция снимки. Подреждам чинно и домочадието. Стоян се дърпа, но го притискаме здраво и снимаме бързо, за да не го изпуснем от кадър. Даже успяваме и да го усмихнем.



 

  От паркинга се озоваваме пред едно импровизирано пазарче, откъдето можеш да си купиш всичко необходимо за плаж, включително и пояс с розово фламинго, и джапанки с пухче - розово, разбира се, а в краен случай - лилаво. Заведение също не липсва, та е добре да пийнеш нещо за отскок, защото брегът е долу в ниското, а до там се стига по стръмни и доста на брой стъпала. 

 

Надписът не е верен. Долу на плажа има хора - служители на заведението от паркинга, които минават и ти оставят меню. Избираш си нещо, поръчваш си и ти го доставят на хавлията до теб. За всичко е помислено! Най-вече за комфорта на туристите.

   
А ето и стълбите към плажа:

 





 
И...ПОРТО КАЦИКИ!
 
 

 






Все още плажът не е пълен с хора. В най-отдалечения му край няма почти никой. Запътваме се натам в търсене на уединено място. Вървим по плажната ивица и оглеждаме наоколо. Пясъкът е едър, на места каменист. Водата и тук е прозрачно синя. Над нас е голяма скала, която прави естествена сянка и чадър, поне засега, не ни е нужен. В близост до скалата, обаче, не може да си постелиш хавлия т.е. можеш, но на собствена отговорност. Хората са опънали въже, зад което не е желателно да се преминава, поради опасност от свлачища. Аз се провирам за снимка, но само толкова.




След като сме огледали наоколо решаваме, че е време да разпънем хавлиите някъде. И изведнъж - изненада! Някой ни маха отсреща - нашите познайници от вчера, от плажа Агиофили. 
Камелия и Тодор този път са ни изпреварили и са тук от ранни зори. Щастливци! Уцелили са времето, когато на плажа не е имало никой и спокойно са се насладили на красотата му. А иначе не сме се уговаряли нищо, просто съдбата ни среща отново. Настаняваме се при тях, с риск да ги обезпокоим, защото сме малко по-шумни, отколкото трябва, но те вече си ни знаят. Разговорът ни тръгва доста добре. Доволна съм, че си имам компания, а се оказва, че имаме и общи интереси - освен пътуванията и футболните пристрастия са ни еднакви. Аз в последното не се вписвам, но те - те били фенове на Ливърпул. Ей, сега тези, които познават Сашо ще възкликнат, че е намерил сродна душа и не една, а цели две. Е, на Тошко поне ще му е лесно, че жена му споделя страстта му по футбола!
 И тъкмо си разказваме това - онова и обменяме житейски опит, на плажа пред нас спира кораб - круизен. След него идва друг. Чува се музика. Пасажерите се веселят и скачат в морето.



Оказва се, че и те (Камелия и Тошко) утре ще са на един от тези кораби, защото са си запазили билети за дневен круиз из островите в района. Както вече споменах и ние го мислим това, но някак не можем да се решим. Мен ме притесняват многото хора и шумотевицата, която ще трябва да изтърпя в рамките на цял един ден. Сашо също. Чудим се да го направим или не. В крайна сметка се разбираме с младото семейство, че ако нещо решим, ще им се обадим или направо ще се срещнем на кораба в деня на круиза. 

Наближава обяд и Порто Кацики се изпълва с народ.



Ние решаваме, че е време да си тръгваме. Оставяме младото семейство Браилски да се насладят на остатъка от деня, а ние си събираме децата и багажа и потегляме към паркинга с колите.
Не тръгваме веднага, а отиваме от другата страна на скалата, в подножието, на която е плажът. Там все още има останки от стълба, която е стигала до ръба и откъдето е правена снимката - виновник за нашето пътуване. Земетресение, обаче, е предизвикало свличане и стълбата е пропаднала. Не знам защо още не е възстановена, но вероятно мястото крие опасности от ново пропадане. Не ни остава друго освен да снимаме това, което е останало.





 
Стълбата преди и сега:


Тръгваме с известна доза съжаление, че не успяваме да стигнем до онова място, което сме си набелязали още преди да тръгнем от България, но понякога нещата не се случват така, както на нас ни се иска. Нищо. Примиряваме се и продължаваме.

Следващата част от екскурзията ни днес е панорамна обиколка на острова с автомобил, защото е повече от ясно, че няма как току-така да се приберем.  Не успявам да снимам много, но едно стадо кози ме впечатлява с начина, по който бавно и кротко пресича доста оживения път, по който се движим. Налага ни се да спрем и да ги изчакаме, а те сякаш напълно съзнателно спират и заслужено заемат място в паметта на телефона ми.



 
  Още малко от острова и мястото, където сядаме да похапнем и да правим планове за следващия ден.







В крайна сметка решаваме, че утре ще сме на круиз с Нидри стар. А как е  изживяването там - в следващия разказ!