Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09 17:09 - Лефкада
Автор: didapavlova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3946 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 23.09 17:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Лефкада - раят в синьо


http://didastravel.blogspot.com/


Дойде ред и на следващото ни пътуване, с което да отбележим края на лятото, да отморим доволно и с нови сили да се завърнем към обичайните си ангажименти.   Защо Лефкада ли?    Ами, както вече писах в пътеписите по-напред, от година насам Гърция ми легна здраво на сърцето. Та все натам ме тегли нещо. И един прекрасен ден, стоейки пред компютъра и разглеждайки туристически сайтове, откривам снимка, която веднага ме грабва - прекрасно синьо море, голяма скала, в подножието на която се вижда плаж и едно красиво дърво в едър план. Отначало не разбирам кое точно е мястото, но знам, че ми харесва много. След намесата на Сашо става ясно, че това е Лефкада с плажа Порто Кацики.

image
Това е снимката, от която тръгна организацията на пътуването ни
От тук нататък работата е ясна. Аз само споделям, че искам там, а той се съглася и готово. Отново не го мислим много, а вместо това бързо се организираме и ето ни на път. Ето ни на път, но снимка нямам! Само това:


image
Ясно е откъде влизаме в Гърция. Чакащи автомобили няма, но все пак е полунощ, та това обяснява нещата.

image
Хайде, добре сме дошли в Гърция! Отново!


Казах, че снимки нямам, но няма и как да имам като пътуването ни е през нощта, а аз го проспивам почти цялото. Децата също си поспиват добре, докато Сашо геройски издържа дългото шофиране и безсънието. Е, пробуждам се от време на време, колкото да хапна шоколадова паста някъде по пътя около 3 часа сутринта, да погледна как е времето навън и да проверя Сашо в какво състояние на духа е. А той е болен - пие лекарства, работил е цял ден, но въпреки това някак не му личи да е особено уморен. 
Аз се включвам в следенето на пътната обстановка някъде около изгрев слънце. Много бързо ми мина това пътуване! Едно-две пробуждания, похапване и ето ни минаваме през прословутия тунел под водата, който свързва острова със сушата и практически го прави неразделна част от нея.
Този тунел е единственият подводен в Гърция. Намира се между Превеза и Акциум. Преди въвеждането му в експлоатация в началото на 21 век, превоза между двата бряга се осъществява с ферибот. Подводният участък на тунела е около километър. От двете страни на пътното платно има тротоари за преминаване на пешеходци. Таксата за преминаване в една посока е 3 евро. 

Между другото тук ще вметна малко информация за пътуващите с лек автомобил. От влизането си в Гърция до пристигането ни в Лефкада минаваме през 9 тола и плащаме общо близо 20 евро магистрални такси.

image
image
image
image
image
image

Преминаваме през тунела и продължаваме по пътя си, следвайки указанията на навигацията. Този път, обаче, тя не ни е ценен съюзник. През цялото време ни предлага някакви безумни маршрути, които аз ако бях сама, щях да следвам и скоро, и бързо да стигна до крайната дестинация, но Сашо се усети навреме и я заряза да си говори сама, докато той си следва указателните табели по пътя за по-сигурно. 
Скоро достигаме до железен мост, който е подвижен и се вдига на всеки кръгъл час, за да минават плавателните съдове. Преминаването по него е ужасно шумно и здраво раздрусващо. Вдясно от него е крепостта „Агия Магура“, построена през 1300г. от франките. Веднага след металния мост свиваме наляво по един традицонен каменен мост. Още малко и ето ни в едноименната столица на Лефкада.

image
 
image
image
image
Лефкада е четвъртият по големина остров в Йонийско море след Кефалония, Корфу и Закинтос. Разположен е над островите Итака и Кефалония, много близо до острова на Аристотел Онасис – Скорпиос. Името идва от "лефкас петра" - бели скали, каквито могат да се видят при най-южната точка на острова - Нос Дукато и фарът, за който ще разкажа малко по-късно.

image
  image
От столицата на острова продължаваме към Нидри. 

image
 
Наясно сме, че от тук тръгват круизни кораби, обикалящи близките острови. Имаме като идея да се възползваме от тази туристическа атракция, но все още не сме го решили твърдо. Намираме пристанището, слизаме от колата набързо, оглеждаме наоколо, виждаме корабите, питаме за това, което ни интересува и сме готови да продължим. Действаме изключително бързо, защото е осем сутринта и е време за закуска. Аз, разбира се, не пропускам да поснимам наоколо:


 
image
image
image
image
Закуската е на крак, по-скоро в кола. Приготвила съм вкусна баница за домочадието и съм доволна, че народът временно позасища глада си. Докато похапваме, Сашо не спира да шофира. Бърза да отиде в Сивота - друго градче в района, откъдето можеш да си наемеш лодка за ден и да пообиколиш района по море, както и да начешеш крастата си за риболов. 


image

Паркираме до пристанището и отиваме да пообиколим. Впечатлена съм от тишината и спокойствието тук. В Нидри от ранни зори си бе шумно и оживено, а тук, сякаш времето е спряло. Хора почти няма и единственото, което можеш да чуеш е напевния шум на вятъра, срещнал се с яхтите наоколо. 

image
image
 
image
Откриваме едно отворено заведение, пред което има реклама за лодки под наем, а ние това търсим. Млада дама, която не бих определила като гъркиня, по-скоро носеща нещо руско или полско в произхода си, ни обяснява, че днес и утре прогнозата за времето е ужасна и че можем да си вземем лодка най-рано в петък. Опасно било при този силен вятър да се влиза в морето. Разбираме риска и единодушно решаваме, че лодката ще почака. Вземаме визитка от нея и продължаваме по пътя си напред.

Ето ни във Василики - мястото, където сме избрали да отседнем.


image
Твърде рано е, за да се настаним, затова решаваме, че отиваме на плаж. До тук добре, но плажът във Василики нещо не ни впечатлява. Минаваме през центъра с колата, оглеждайки се наоколо. 
По главната им улица, която се вие край пристанището, наред с разхождащите се хора и уличните заведения, се движат и автомобили. Следвайки пътя завиваме вляво и продължаваме напред. На мен нещо ми се позагубва пътя и имам чувство, че всъщност свършва, затова предлагам да се върнем. Но явно Сашо търси нещо. Продължава напред и ме убеждава, че път има, а то... пясък, чакъл и едри камъни. Колата вече е цялата посипана с жълт прах, трака здраво, но ние не спираме. 
Тук е мястото да вметна, че колата ни е доста ниска отдолу и аз я пазя като очите си и много внимавам откъде минавам. Сашо, обратно, качи ли се да кара, сякаш все пресечени терени го влекат. Аз затварям очи и запушвам уши, защото много, ама много ми е мила тази кола, а той си свири и си умира от кеф да преодолява лунния пейзаж пред нас. Иначе навигацията сочи, че тук път има и точно той ще ни отведе до един от известните плажове на Лефкада - Агиофили.
Да де, ама пътят става все по-страшен и огромен коловоз зейва пред нас. Аз вече съм на косъм да сляза и да продължа пеш, Сашо обаче се опитва да продължи нататък. Не успява. Колата угасва, а нещо отдолу здраво издрънчава. Втори опит - отново неуспешен. 
Тук вече спираме и слизаме за малко. Край нас минава млада двойка - ентусиасти, тръгнали към плажа, но предвидливо оставили колата си някъде в началото на чудото, наречено път. Предлагат ни помощта си и тук вече разбираме, че са българи. С насоки от тяхна страна успяваме да измъкнем колата от коловоза и продължаваме. Вземаме им багажа да не им тежи и се разбираме, че ще се чакаме там. Къде е това там - нито те, нито ние знаем, но сме твърдо решени да го открием. 
Малко по-надолу излизаме на прекрасно асфалтиран терен и тъкмо да се зарадвам и пътят свършва т.е. не свършва, а една висока ограда се изпречва пред нас. Та до тук сме! А плаж не се вижда.
Обаче хора идват насам. Пристигат и нашите познайници. Благодарим си взаимно за помощта и се запознаваме. Те са Камелия и Тодор - младоженци, избрали Лефкада за сватбеното си пътешествие. Разменяме си някоя и друга приказка, но децата ни напират. Едното иска бански, другото очила. Питат къде е плажа, още колко ще вървим или иначе казано нагледно им показваме на младоженците какво ги очаква след някоя и друга година брачен живот, но дай боже всекиму.
Готови сме и тръгваме. Налага се да минем през една дупка, оформена от клоните на дърветата наоколо, а след това да продължим да вървим надолу и надолу. Не знам много ли вървим или малко, но аз се уморявам. И тъкмо да започне да ми писва и пред мен - чудо! Плажът Агиофили в цялата си прелест. 
 Тук спирам с приказките и оставям снимките да говорят:


image
image
image
image
image
image
image
image
А ето и пътят до плажа в по-добрата му половина, сниман на връщане, когато вече съм на себе си. 
И само да вметна, че за плажуващите има и друга опция - или вървите пеш през цялото време или хващате водно такси от Василики, на цена от 4 евро в едната посока, което обаче в този ден не пътува заради силния вятър.


image
image
image
Приключение номер 1 свърши. Вече е следобед и умората си казва думата. Цяла нощ сме пътували, а някои от нас не са и мигнали. Затова потегляме към мястото, където сме запазили нощувките си. А то е от другата страна на Василики. Там, обаче, никой не ни чака. Сашо звъни на номера, който имаме, за да съобщи, че сме тук. След известно време идва един човек в пенсионна възраст, който обаче говори доста добре английски. Показва ни студиото, но като ни вижда колко сме на брой и големина, ни предлага нещо друго. А то е апартамент с две отделни стаи в самия център на Василики, на 3 минути пеш от пристанището, заведенията и търговските улички, на същата цена. Човекът предлага да ни заведе до там и ако не ни хареса пак да ни върне тук. Аз още преди да го видя съм навита да се преместя. Бързо се качваме по колите - ние в нашата, той - в неговата, и потегляме. Минаваме по няколко малки китни улички на селището и се озоваваме на един паркинг. Пред паркинга има обособена площ за сядане и почивка, а до нея - къща в типичен за района стил с бели стени и войнишко зелени капаци на прозорците и вратите. Къщата е стара, но изцяло реновирана. Разполага с две преходни стаи и кухненски бокс. Вярно, че липсва балкон или веранда, но пък си има малко дворче, а и зоната за отдих до паркинга изглежда добре. 
Не го мислим повече, уточняваме с домакина някои подробности и се настаняваме. 
Най-после идва ред за истинска почивка и сън. Аз, обаче, ще изляза малко да поснимам.

image image 
image

image image

 
image
image
image
image
image
image
 
image
Привечер излизаме на разходка из района и правим планове за следващия ден.

image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
Стигаме до пристанището.


image
image
image
image
image
image
image
image
И това бе първият ни ден в Лефкада. 
Идеята ми бе да разкажа и покажа всичко тук, но стана много дълго, така че очаквайте още.



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
24.09 17:28
Хубав пътепис за Лефкада!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didapavlova
Категория: Туризъм
Прочетен: 23721
Постинги: 21
Коментари: 35
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031