Постинг
02.09.2018 20:05 -
Последни дни на път
Автор: didapavlova
Категория: Туризъм
Прочетен: 4014 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2018 20:12
Прочетен: 4014 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 02.09.2018 20:12
Последни дни из Гърция
http://didastravel.blogspot.com/2018/09/blog-post_2.html
Сутринта на осмия ден се събуждаме с ясната представа, че плановете ни за няколко дни плажуване на албанската ривиера са осуетени. Вече сме в гръцко и трябва да го мислим от тук нататък. Дали да се приберем у дома или да отидем да видим още нещо. Докато закусваме в хотела, Сашо предлага след Метеора да тръгнем в посока Халкидики и по-точно към Атон. Там не сме били, а сме чували доста за градчето Урануполи и защо да не отидем да го видим?! Аз не мисля много над предложението му, децата пък съвсем. Просто се съгласям на момента. Отпускът ми си тече, на път съм, хубаво ми е, защо да бързам да се прибирам. Решаваме го и тръгваме.
Пътят от Каламбака до Метеора е кратък и живописен. Пристигаме още преди да са отворили за посетители и се нареждаме да чакаме, а до нас отново са група китайски туристи. Вече до толкова си свикваме едни с други, че където и да отидем се оглеждаме, за да видим някой от тях. Както казах, и друг път сме идвали тук, та няма да описвам и разказвам много. И изобщо в тази част ще бъда по-кратка откъм текст, а ще наблегна на снимковия материал.
Метеора - обща информация и снимки
Метеора е местност, в която се намират седем запазени манастира от общо 24. Разположени са на 400 метра височина на скалисти и трудно достъпни върхове. Местността е част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Историята на тези манастири започва през XIV век, когато гръцки монаси изграждат манастири високо в планината, за да могат да бъдат скрити от набезите на османците. Били са издълбани стъпала в скалите и въжени мостове.
Днес шест от манастирите са отворени за посетители.
На път за Урануполи, но не съвсем
Разглеждаме манастира, разказваме на децата това, което знаем, показваме им интересните неща и места, и отново тръгваме на път. Маршрутът ни е следния:
След изминати около 400 километра достигаме целта ни. Преди това преминаваме през Ставрос и с очите си виждаме последиците от проливните дъждове, изсипали се в района преди няколко дни. Пораженията са големи, но пък и хората действат по отстраняването им. Сезонът сега започва и всичко бързо трябва да си дойде на мястото. Влизаме в Урануполи, но удряме на камък с откриването на квартира. Или изобщо няма места, или това, което ни предлагат е доста скъпо. Оказа се, че всъщност тази година цените навсякъде са завишени, но ние някак отказваме да плащаме по-високата цена за същата туристическа услуга, която сме получавали и други години. Накратко, семейният съвет единодушно реши, че тук няма да се спи и ще се върнем обратно по пътя. Все ще открием нашето място. Минаваме през едно селце Стратони, което много ни харесва на пръв поглед. Хора не се виждат, тихо и спокойно е. Откриваме две къщи за гости, които са на самия плаж. Вече е следобед и нямаме много време да избираме, та решаваме да питаме. В първото място имат една неизчистена след последните гости стая - мрачна и потискаща, на която обаче й търсят цена от 55 евро на вечер. Ние пък нямаме никакво намерение да даваме толкова и продължаваме. Второто място е по-приветливо на външен вид, но там не ни допускат предварително да видим как точно изглежда едно тяхно студио, а направо ни обявяват цена от 60 евро на вечер. Е няма как да стане! Колата, децата и пак на път. Пътувайки влизаме в Олимпиада - малко и китно курортно градче, за което се твърди, че е родното място на Аристотел. Някъде прочетох, че тук е родена майката на Аристотел, чието име е Олимпиада, но до колко това е така, не мога да кажа. Все пак вече съм наясно, че гърците правят от всичко история - от всеки камък и всяка скала. Пътят ни отвежда право до плажа и градската градина. Тук вече не ни е никак трудно да си открием свободни места. Още с първото запитване ни намират студио и за скромната сума от 40 евро на вечер можем да се настаним. И ние го правим. Само ще кажа, че в следващите дни повече почиваме и се забавляваме, отколкото да снимаме. Но все пак имам разни снимки, които ще споделя тук.
Толкова от Олимпиада и района наоколо. Неусетно изминаха десетте дни, предвидени за това ни пътешествие и е време да потеглим обратно към дома. Не ни се тръгва още, но няма как. А и за да отидеш отново някъде, трябва да се прибираш поне за малко у дома! И за финал - пътуването ни в резюме: 10 дни, изминати 3 025 км, посетени държави - България, Македония, Албания, Черна гора, Хърватия, Гърция (Метеора и Халкидики - Атон, достигнат до Уранупули). Пътуване по суша и вода. Дъжд, буря, гръмотевици, слънце, една преживяна и осуетена кражба и още интересни преживявания и неволи.
Време е да стягаме следващото приключение!
http://didastravel.blogspot.com/2018/09/blog-post_2.html
Сутринта на осмия ден се събуждаме с ясната представа, че плановете ни за няколко дни плажуване на албанската ривиера са осуетени. Вече сме в гръцко и трябва да го мислим от тук нататък. Дали да се приберем у дома или да отидем да видим още нещо. Докато закусваме в хотела, Сашо предлага след Метеора да тръгнем в посока Халкидики и по-точно към Атон. Там не сме били, а сме чували доста за градчето Урануполи и защо да не отидем да го видим?! Аз не мисля много над предложението му, децата пък съвсем. Просто се съгласям на момента. Отпускът ми си тече, на път съм, хубаво ми е, защо да бързам да се прибирам. Решаваме го и тръгваме.
Пътят от Каламбака до Метеора е кратък и живописен. Пристигаме още преди да са отворили за посетители и се нареждаме да чакаме, а до нас отново са група китайски туристи. Вече до толкова си свикваме едни с други, че където и да отидем се оглеждаме, за да видим някой от тях. Както казах, и друг път сме идвали тук, та няма да описвам и разказвам много. И изобщо в тази част ще бъда по-кратка откъм текст, а ще наблегна на снимковия материал.
Метеора - обща информация и снимки
Метеора е местност, в която се намират седем запазени манастира от общо 24. Разположени са на 400 метра височина на скалисти и трудно достъпни върхове. Местността е част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Историята на тези манастири започва през XIV век, когато гръцки монаси изграждат манастири високо в планината, за да могат да бъдат скрити от набезите на османците. Били са издълбани стъпала в скалите и въжени мостове.
Днес шест от манастирите са отворени за посетители.
На път за Урануполи, но не съвсем
Разглеждаме манастира, разказваме на децата това, което знаем, показваме им интересните неща и места, и отново тръгваме на път. Маршрутът ни е следния:
След изминати около 400 километра достигаме целта ни. Преди това преминаваме през Ставрос и с очите си виждаме последиците от проливните дъждове, изсипали се в района преди няколко дни. Пораженията са големи, но пък и хората действат по отстраняването им. Сезонът сега започва и всичко бързо трябва да си дойде на мястото. Влизаме в Урануполи, но удряме на камък с откриването на квартира. Или изобщо няма места, или това, което ни предлагат е доста скъпо. Оказа се, че всъщност тази година цените навсякъде са завишени, но ние някак отказваме да плащаме по-високата цена за същата туристическа услуга, която сме получавали и други години. Накратко, семейният съвет единодушно реши, че тук няма да се спи и ще се върнем обратно по пътя. Все ще открием нашето място. Минаваме през едно селце Стратони, което много ни харесва на пръв поглед. Хора не се виждат, тихо и спокойно е. Откриваме две къщи за гости, които са на самия плаж. Вече е следобед и нямаме много време да избираме, та решаваме да питаме. В първото място имат една неизчистена след последните гости стая - мрачна и потискаща, на която обаче й търсят цена от 55 евро на вечер. Ние пък нямаме никакво намерение да даваме толкова и продължаваме. Второто място е по-приветливо на външен вид, но там не ни допускат предварително да видим как точно изглежда едно тяхно студио, а направо ни обявяват цена от 60 евро на вечер. Е няма как да стане! Колата, децата и пак на път. Пътувайки влизаме в Олимпиада - малко и китно курортно градче, за което се твърди, че е родното място на Аристотел. Някъде прочетох, че тук е родена майката на Аристотел, чието име е Олимпиада, но до колко това е така, не мога да кажа. Все пак вече съм наясно, че гърците правят от всичко история - от всеки камък и всяка скала. Пътят ни отвежда право до плажа и градската градина. Тук вече не ни е никак трудно да си открием свободни места. Още с първото запитване ни намират студио и за скромната сума от 40 евро на вечер можем да се настаним. И ние го правим. Само ще кажа, че в следващите дни повече почиваме и се забавляваме, отколкото да снимаме. Но все пак имам разни снимки, които ще споделя тук.
Изглед от терасата ни. |
Прекрасно е да си пиеш кафето тук! |
Един от близките до Олимпиада плажове. |
Брачна церемония в Олимпиада |
Толкова от Олимпиада и района наоколо. Неусетно изминаха десетте дни, предвидени за това ни пътешествие и е време да потеглим обратно към дома. Не ни се тръгва още, но няма как. А и за да отидеш отново някъде, трябва да се прибираш поне за малко у дома! И за финал - пътуването ни в резюме: 10 дни, изминати 3 025 км, посетени държави - България, Македония, Албания, Черна гора, Хърватия, Гърция (Метеора и Халкидики - Атон, достигнат до Уранупули). Пътуване по суша и вода. Дъжд, буря, гръмотевици, слънце, една преживяна и осуетена кражба и още интересни преживявания и неволи.
Време е да стягаме следващото приключение!
Какво можем да правим по време на Олимпи...
За ОбСНВ Благоевград Йордан Йовчев е поб...
Песента на Лондон 2012
За ОбСНВ Благоевград Йордан Йовчев е поб...
Песента на Лондон 2012
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53