Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2018 19:09 - Пети ден - Дубровник
Автор: didapavlova Категория: Туризъм   
Прочетен: 1829 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 22.08.2018 19:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Пети ден  


Дубровник - Перлата на Адриатика и ние там!  


Днес отново ставаме рано. Сашо е рожденик и затова от сутринта приготвя сандвичи за цялото домочадие - да ни почерпи за здраве, а и закуска да ни подсигури. Дори и на неговия празник пак се грижи на нас да ни е добре. Нищо, че отново така е планирал деня ни, че време за почивка да не ни остане. Вече съм му свикнала, а и знам, че със сигурност е намислил нещо интересно. И така...изпивам си кафето и чакам да чуя накъде ще тръгнем. Времето не обещава много - от сутринта ту вали, ту спира, но решаваме, че няма да му обръщаме внимание, а ще се качим на колата и право към Дубровник. Близо ни е, празнично ни е и нямаме никакво желание да се оставяме на лошото време.

Речено - сторено! Децата, храната, водата, връхни дрехи и в колата! Потегляме! Маршрутът е ясен - на отиване минаваме от едната страна на Которския залив - през Пераст, Херцег Нови и др., а на връщане от другата страна, ползвайки местния ферибот при Каменари - Лепетане. Идеята е да опитаме от всички видове транспорт, които са ни на разположение.     image     Пътят, по който се движим е тесен (поне за моите представи) и криволичи доста. Движение има и  ми се струва, че всички към Хърватска са се запътили, особено автобусите, пълни с китайски туристи. А времето продължава да си прави шеги с нас и не спира да вали. Нещо се отнасям в мислите си и изведнъж, хоп, Сашо спира. Пред нас  - автобус, а след нас бързо се струпва опашка от коли. Нещо става, но не можем да разберем какво. Почакваме си известно дълго време и тъкмо, когато търпението ни е на път да се изчерпи, колоната от коли тръгва. Скоро достигаме мястото на събитието. Оказва се, че е имало срутване на скали по пътя, които са ударили две от преминаващите коли. За щастие, освен колите, други пострадали няма.   
След известно време вече сме на границата с Хърватия - Border crossing Karasovići. Силно ме впечатляват тук хората на мотори, на видима възраст, колкото моите родители и които смело обикалят района, пресичайки граница след граница и посещавайки куп забележителности.      image
image
image
image   Граничната проверка минава с бърз преглед на личните карти и детските паспорти и без особено бавене. След това аз спокойна заспивам и...се събуждам вече в Дубровник, на влизане в самия град. Тъкмо навреме, за да започна да досаждам с бъбренето си на Сашо и да му преча да си търси място за паркиране. А паркирането тук не е никак лесно. Затова решаваме, че ще ползваме първия изпречил се пред очите ни платен паркинг. Така и правим. Намърдваме се бързичко на някое от нивата (тези работи аз не ги следя, та не помня на кое точно) и слизаме. Сашо ни води по някакви стълби, асансьор, коридор, все едно всеки ден паркира тук преди работа, а след работа отново се връща на същото място за колата си. Аз и децата го следваме и се чудим на чувството му за ориентация. На излизане той промърморва нещо, че с карта не може да се плати. Как ли го разбра? Е, оказа се прав! Набързо проучваме курса на тяхната валута (куна) към еврото (и това не разбирам как го прави при условие, че нямаме интернет достъп). Затова решавам да си кротувам, той ще си свърши всичко сам. И така след малко ми стана ясно, че 1 евро е около 7.5 куни. Толкова се заплаща за тоалетна, а паркингът, където все още стоим, ще ни струва по 40 куни на час. Чудно! Естествено, че с един час няма да се разминем, както се и оказа после. До края на разходката ни часовете ще станат пет, а на нас ще ни се наложи да заплатим 200 куни за паркирането или приблизително 30 евро. (Сумите са ориентировъчни, не съм добра с математиката и карам по спомен, за което моля да бъда извинена). И да добавя, че по-надолу по пътя, с приближаването на стария град Дубровник цените за паркиране растат. Последната, която виждам е 70 куни/час.   След като вече сме оправили и сметнали паркирането, потегляме към очакващия ни Дубровник - град с древна история, разположен в най-южната част на Хърватия, в самия край на Дубровнишкия провлак. Претърпял земетресения, бомбардиран и поставен под обсада през 1991 г. по време на войната за независимост от Югославия и въпреки това, запазил автентичния си облик, чар и атмосфера.   image
image
image
image
Част от крепостната стена и хората по нея - изглед отвън

image
Крепостта Минчета - един от символите на Дубровник. Построена е през 1319г. и първоначално е била малка и квадратна. През 1464г. е променена и придобива сегашната си кръгла форма благодарение на известния флорентински архитект Мичелоцо Мичелоци.

image
  Добре укрепен и в двата края на провлака са построени две пристанища. Средиземноморският град е основан при сливането на два града – Лаус и славянското селище Дъбрава. През ХІІ век ивицата плитчини между двете части е засипана и обединява селището около новопостроения площад Страдун и едноименната главна улица.   image
image
image
 
image
Страдун е прочутата главна пешеходна улица в Дубровник. Изградена е след голямото земетресение през 1667 г. Преди това тук е имало луксозни сгради, но впоследствие те са заменени от по-фунционални постройки с подобни фасади. Страдун разделя Дубровник на две части – на север е планината Сръд, а на юг скалистата издатина, на която преди векове била основана древноримската Рагуза.

image
image
image
image
image
 
image
Още от катерещите се по крепостните стени

image  
Целият град, включително и пристанището, са заобиколени от известните крепостни стени, които са служели за защита от нападение по море. Протежението им е 20 км и на места достигат до 25 метра височина. Гледката от тях, казват, била умопомрачителна, но ние единодушно решаваме, че ще гледаме от високо само от лифта (поредната местна атракция), защото за поредно изкачване на стълби нямаме нито сили, нито крака. Все пак вчера изкачихме стените на Котор! Иначе проучваме, че качването по стената се заплаща. Струва 150 куни, а народът, който чака да достигне до най-високите точки на укрепленията, е безброен и се вие на огромна опашка.  
image
Църквата на Спасителя - построена през 1520 г. между Францисканския манастир и градските порти Пиле като благодарност за спасението на града от земетресението през същата година. Църквата не е засегната от разрушителното земетресение през 1667 г. и до днес съществува в оригиналния си вид.
image  
  Срещу Църквата на Спасителя се намира големият фонтан на Онуфри, създаден от Онуфри делла Кава в чест на завършената водоснабдителна система на града през 1438г.  
image   И още от Дубровник:   image
image
image
image
Тук - на стълбите пред сградата, малко по-късно през деня се събира доста отпочиващ от разходки и гледки народ. И ние посядаме сред тях!

image
image
image
image
image
image
Тази снимка е единствената, която съм направила от пазара на един от площадите. Продаваха се много и интересни неща, но най-впечатляващото за мен бе, че пазарът бе само до обед. След това със завидна бързина и лекота всички сергии и дървени конструкции бяха прибрани, а на същото място изникнаха маси и столове, елегантно декорирани и чакащи прегладнели туристи за обяд. Появиха се сервитьори, листи с менюта, нежна музика и от шумния пазар не остана и помен. И така до утре сутрин, когато действието ще се повтори.    

 И да не пропусна да спомена това, което децата цял ден ми повтарят и обясняват оживено. Из улиците на Дубровник са снимани някои от най-знаковите сцени на "Игра на тронове". А ние пък, оказа се, случайно сме заснели едно от местата:  
image
Нашата снимка (горе), а следващата е от сцената във филма:
image
   Малко по-късно разбирам, че не само "Игра на тронове", а и поредният епизод на "Междузвездни войни" също е сниман тук. Ами...чудесно! Само да го нямаше наблизо лицензирания магазин за продажба на рекламни артикули към филмите, които или наистина са безбожно скъпи или аз не съм истински фен на продукциите и не мога да оценя това, което ми се предлага. Естествено, не се разминаваме без покупка на сувенири - някакви ключодържатели, човечета и други неща, които правят децата щастливи, а ние със Сашо само успяваме да се погледнем многозначително и да вдигнем рамене. Нищо, нали сме на почивка!   След разходката из града решаваме, че е време да се отправим към лифта на планина Сръд, който се издига на 412 метра височина над Дубровник. Излизаме от една от портите на града, преминаваме по мостче и... тръгваме след група китайски туристи. Ясно е, че те са се запътили към нашето място, имат си водач, така че те са нашите хора. Тук е време да спомена нещо за тези прословути китайски туристи, които са навсякъде. Страшно много са на брой, изключително дисциплинирани и толерантни към всичко и всички около себе си. Разхождат се задължително с фотоапарат в ръка, с тефтер или карта на забележителностите и стриктно следват предварително начертания туристически план. Ако са близо до теб, само ги виждаш, а чуваш единствено щракането на фотоапаратите им, докато правят снимки на поредната впечатлила ги забележителност.  Та тръгваме ние след групата от около 30 китайски туристи, вървим си бавно и спокойно, и неусетно се смесваме с тях. Стигаме до някакви стълби, които явно ще ни отведат до лифта. И забележете, че китайците не ни бутат, а ни правят път - да минем първи ние, с децата. Изкачваме се и чакането за кабинки започва. Сашо се подрежда да купи билети (150 куни е цената за човек в двете посоки), гидът на китайците - също. По едно и също време и те, и ние се сдобиваме с билетчета, заедно ни допускат до мястото, от което ще се качим в кабинката и заедно с голяма част от тях се качваме в една. Кабината е доста голяма, в нея се стои прав, гледа се и се снима. А най-невероятното е, че никой от китайците, макар да бяха мнозинство, не ни бутна, не се опита да ни изпревари, не ни се ядоса, че влизаме първи, не ни нагруби. Същото се повтори и на слизане.
Ето ги кабинките на лифта:    image
image   И гледката от тях и от върха на планината.   image
image
image
image
image
image
 
 
image
image
   Горе има интересен музей, в който са изложени снимки от завземането на града по време на войната с Югославия през 1990 година. С интерес го разглеждаме, а след това излизаме, за да си направим снимка за спомен на фона на града от птичи поглед. Доста силно духа, но ние сме упорити и удържаме поривите на вятъра.
image
    image
  След изкачването по въздух до планината, решаваме, че е време да преминем към морето. Какво по-хубаво от една разходка с лодка край стените на стария град и околните островчета?! Запътваме се към пристанището, а там се предлагат всякакви възможности за плаване наоколо - от цял ден до 30-40 минути. Ние не разполагаме с много време и затова избираме краткия вариант. Показват ни на карта от къде ще минем и какво ще видим, плащаме по 10 евро на възрастен, на децата по 5 евро и отиваме да си чакаме капитана. А той, да вметна, е на видима възраст колкото Златина, но да се надяваме, че знае какво прави.
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
Разходката с лодка е към края си, но заедно с нея свършва и деня, прекаран в този приказен град. Слизаме на пристанището, правим още един бърз обход на близките малки улички и се запътваме към изхода, а от там и към паркинга, където ни чака колата. Малко се пообъркваме по пътя и сред хората, но бързо се коригираме и след минути вече сме по местата си, отново готови за път. На излизане плащаме за престоя си и продължаваме обратно към Черна гора и Котор. Този път решаваме, че ще минем от другата страна на Которския залив, ползвайки ферибота Каменари - Лепетане. Стигаме до там, плащаме такса от 6 евро и ето ни на линия - готови да преминем на другия бряг.   image image
image
image
image
image   И тук вятърът ни издухва порядъчно и добре че самото пътуване не трае дълго. Скоро сме на твърда земя и се запътваме към къщичката си в Котор.    image  
За днес сме изминали този маршрут:

image
   Време е да се приготвим за вечеря навън, все пак имаме рожденик и трябва да ни почерпи, а ще трябва и да се панира накъде да потеглим на следващия ден...



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Чудесен пътепис.
25.08.2018 12:03
Стъпка по стъпка се присетих за красотите на Дубровник. Сякаш минахме в друга епоха като ходихме на екскурзия. 3 дни, а ни се видя като миг.Другите места не съм била и чакам с удоволствие.
Много ми хареса колието.
Сашо е очевидно - зодия " Лъв", те имат и блестяща памет, и бърза ориентация. Майка ми беше на 3 август, но почина преди 17 години и много ми липсва. На 79 си отиде. Прекрасни са като хора, опора, макар и припрени, и динамични. Да е жив и здрав, и дълголетник и още много удоволствия да преживеете семейно. Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didapavlova
Категория: Туризъм
Прочетен: 79601
Постинги: 22
Коментари: 35
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031