Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08 22:30 - Македония (Охрид)
Автор: didapavlova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3101 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 18.08 22:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Десет дни на път

Македония (Охрид) - Черна гора (Котор) - Хърватия (Дубровник) - Албания - Гърция
 
Ден първи  


И така....крайно време е да го опиша това пътуване, че доста време мина, а емоциите отшумяват, някои неща се позабравят, пък и да си мине по реда, та другото да дойде. Лято е и още има къде да се отиде!
Като за начало да си кажа, че по принцип съм си фен на Гърция и Турция. Обичам често да ходя там, но този път главният мислител и инициатор на пътешествията в семейството реши друго. 
Та в един прекрасен ден Сашо ми съобщи, че на 22 юни тръгваме... Някъде към Черна гора и Хърватия, но къде и как, предстои да бъде измислено. Имало време! Само да уточня, че това с казването се случи, не помня точно кога, но около седмица преди определената дата за тръгване. Сами виждате, че времето за реакция и мисъл е ограничено до минимум, но при нас нещата все така се случват. А, и да не пропусна - два дни преди пътуването си резервираме места в Черна гора, а вечерта преди тръгване - хотел в Македония. Другите нощувки ги мислим в движение. Стресово е на моменти, но някак, за близо 20 години, съм му свикнала и го оставям да оправя нещата сам. А те пък, като по чудо, винаги му се получават! Така че след дългите години съвместно съжителство вече знам - търпение му е майката! И така след дългата увертюра (благодаря на тези, които я прочетоха) започвам същинския разказ като ще се старая да не изпадам в излишни лирични отклонения, доколкото ми е възможно.

Дойде уречения ден. Багажът е събран от предната вечер и чинно подреден в един куфар. Такава е инструкцията, отново от Сашо - един куфар (среден размер), една плажна и една дамска чанта (ръчен багаж). И това за четири човека! Нискотарифните самолетни компании ряпа да ядат относно ограниченията си в багажа. Не че нещо, ама място за въдиците трябва да има... Естествено, че не споря, някак не върви да се караме на тръгване, но тайничко добавям тук - там из чантите по още нещо и си знам, че и моят час ще дойде и той ще съжали, че не ме е оставил да натъпча куфара с десет рокли, осем чифта бански, шалове, шапки, дънки, тениски, блузи и още неща, за които сега не се сещам. По-късно ще разберете защо.
Едва дочакваме да свърши работния ден. Качваме се в колата и тръгваме на път. По предварителни данни тази нощ ще спим в България, в Кюстендил, та именно натам сме се запътили. 
И ето най-любимият момент от всяко тръгване за някъде:   image   За пътуването из страната няма какво да пиша. Все още сезонът не е в разгара си, та някак лесно и бързо се придвижваме. Разбира се, не минава съвсем леко - дъжд ни наваля по магистралата,  понапече ни после, но в колата е добре, та метеорологичните промени не ни вълнуват особено.

Привечер пристигаме в Кюстендил. И друг път сме били тук, та аз си го харесвам това градче. Има една специфична атмосфера в него, която на мен много ми допада. Не мога да обясня защо и как, но си го чувствам като мое пространство, сякаш корен имам тук. Градът на Владимир Димитров - Майстора и Димитър Пешев. Първият всички го знаете, а вторият е известен с това, че е един от хората, спасили българските евреи (48 000 души) от сигурна смърт в Аушвиц. Днес сравняват делото му с това на Шиндлер.

Бързо откриваме хотелчето - почивна станция, където ще преспим тази нощ. Сашо е запазил места, все пак. Вероятно три минути преди да запали колата и да тръгнем, но... Имаме ли стая? Имаме! Даже цял апартамент, с тераса, в центъра на града. А на рецепция са повече от гостоприемни. Настаняват ни бързо и ни дават напътствия къде може да похапнем, къде да се разходим и какво да видим. Естествено, че ще се възползваме от информацията, само да оставим багажа и хукваме. Време няма! Скоро ще се стъмни.

image



Ето го  хотелът -
• почивна станция "Пауталия" - в booking
• уеб сайт на хотела


image












А в града - празник! Празник на черешата. Някакъв местен повод за всеобщо веселие, но и на нас ни допадна много. И на концерт отиваме - Ирина Флорин пее стари и нови парчета. И поредния мач от световното първенство по футбол гледаме. Всичко си ни е наред.


imageimage


















  Ден втори   Охрид, Македония
На следващия ден събуждането ни е в 6:00 часа. Приключенията явно си вървят с ранно ставане, защото в следващите дни все така ще ни се случва. Та ставаме, събираме багажа, минаваме през местна закусвалня, купуваме закуски и кафе и сме готови за път. Дестинацията за днес е Охрид, Македония. Оказва се, обаче, че навигацията ни отказва да открие търсеното от нас място. Изобщо не дава индикации за съществуването на такава държава като Македония. След кратко чудене и ровене се оказва, че не търсим правилно. Държавата се изписва като Бивша югославска република Македония. И воала! Пътят ни е изчислен, посоката също, а на нас не ни остава друго освен да потеглим към близкото ГКПП Гюешево. 

Времето от сутринта се очертава студено, облачно и дъждовно. Споменах вече, че Сашо мрънкаше за многото багаж, нали? И наложеното от него ембарго относно количеството приготвени дрехи за из път?! Е, още малко и ще дойде моят ред да докажа, че правилото "Слушай жената!" винаги, ама винаги е в сила.

И докато си мисля за времето и дъжда навън, вече сме на границата. 

image
снимка: bg.wikipedia.org


ГКПП Гюешево е на около 20 километра от Кюстендил. Опашка от коли няма. Проверяват набързо документите ни (минаваме с лични карти) и ето че сме в Македония.


image
Снимки по пътя

 
image
image
Наближаваме мястото, където трябва да платим такса за ползването на магистрала. На македонски това място се нарича "патарина".        
image
Първата патарина по пътя ни. Следват още няколко.

image
Таксата, която се заплаща за лек автомобил е различна на различните толове (патарини), различна е и в зависимост от това в каква валута ще бъде платена. На този тол е 60 македонски денара. Ние плащаме в евро - 1.50 евро. Уточнявам, че по принцип 1 евро е 61-62 денара и ясно се вижда, че сметката не излиза, но... Изнервящото тук е, че толовете до Охрид са доста и се налага често да се спира (от порядъка на шест, ако не пропускам някой).  Крайната сума от платените такси до Охрид е от порядъка на 7-8 евро, а ако плащаш в денари е по-евтино.  
image
Това открих като цени в мрежата
Като цяло пътуването е леко. Пътят - хубав, движението - нормално. В Скопие не влизаме да разглеждаме, а минаваме по "обиколницата" - пат што поминува околу населено место. Последното го взех от "дигитален речник на македонскиот jазик". Едва ли някой се нуждае от превод, затова и няма да превеждам.

И така след около 300 изминати километри вече сме в Охрид.

   
image
Малко преди да тръгнем четох статия в туристически сайт, където обясняват как Охрид е един от най-слънчевите градове и как само в около 15 дни от годината тук слънцето не грее. Е, ние явно уцелваме един от тези дни. Не само, че не пече, но и духа вятър. Ту вали, ту спира и никак, ама никак не предразполага към разходки.
Ние, обаче, решително се запътваме към центъра на града, за да го разгледаме. Първото ми впечатление е, че движението си е доста натоварено, а място за паркиране трудно се намира. В началото на главната улица, до паметника на Св. Климент Охридски и пристана на корабчетата, които плават до манастира "Св.Наум" има доста голям паркинг, естествено платен. Искат ни по 1 евро на час. Плащаме си и решаваме, че въпреки времето ще се опитаме да се поразходим. Слизайки от колата, първото нещо, което правим е да отворим куфара и бързо да извадим връхни дрехи. Горници има за всички, но с дълъг панталон се уреждам само аз. Не че е толкова студено, но удоволствието да застанеш със скръстени пред гърдите си ръце и да погледнеш Сашо многозначително, казвайки с очи: "Видя ли, че бях права?! Дрехи си трябват.", е несравнимо. Както и да е. Облечени кой с каквото има, тръгваме на разходка.

image
image
Много ветровито се оказа на това Охридско езеро!

image
Сашо скрепва българо-македонската дружба.
Това Македония била голяма държава с още по-голяма история. То цар Самуил, то Кирил и Методий, то великият им герой Марко Кралев...сите македонци голяма работа били. image
  Малко информация за македонските история, език и култура   Официалният език в страната е македонският, който в България се смята за една от трите книжовни норми на българския. В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална Македонска православна църква, която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а ислямът – в населената предимно с албанци западна част.
Държавните институции на Република Македония с времето започват да налагат все повече идеите на античния македонизъм в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на древните македонци. В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например Национална арена „Филип II Македонски“ и скопското летище „Александър Македонски“. Историографията на Република Македония, поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като цар Самуил, Карпош и Гоце Делчев. 
 
image
Паметник на Св.Климент Охридски

След кратката разходка из центъра на града аз стигам до извода, че Охрид е място, където са събрани няколко култури и традиции - българска, турска, македонска и албанска. Усещането е все едно съм на място, където съм била и преди. Нищо различно, нищо специфично. Дори и похапването ни за обяд се състоя в едно ресторантче, предлагащо предимно специалитети от турската кухня. Добре похапваме всички, а изненадата ни е огромна, когато идва ред за плащането - само 15 евро за целия обяд. Да, по заведенията може да се плаща в евро. Освен това е вкусно и евтино. Как да не се изкушиш да опиташ това и онова!

За наша радост времето започна да идва на себе си. Взе да се появява това прословуто охридско слънце. Решаваме, че все още е рано за настаняване в хотел и ще отидем до манастира "Св.Наум". По принцип до там може да се стигне с корабче по Охридското езеро, но се оказа, че е отплавало малко преди да се появим ние. Не ни се чака до следващия курс, който е чак следобед, та се качваме на колата и потегляме натам.


 Манастирът "Св.Наум"   Разположен е на югоизточния бряг на Охридското езеро, в непосредствена близост до границата с Албания и на 30 километра южно от град Охрид.    image
 
Манастирът е от края на 9 век, а негов основател е ученикът на Св. Кирил и Методий - Св. Наум. През вековете е преустройван няколко пъти, поради това сегашният му архитектурен облик е уникален. В манастира се пазят мощите на светеца Наум. Манастирът „Свети Наум“ е поклонническа дестинация. Традиционно се смята, включително от мюсюлманското население в региона, че поклонението там помага при психични заболявания. В миналото поклонниците са можели да пренощуват в помещението до параклиса с гроба на основателя на манастира свети Наум, отдясно на манастирската църква, в молитви за изцеление, а днес – в обособена хотелска част.   
image
Входът на манастирския комплекс. Отстрани се виждат сергиите за сувенири. Има най-различни неща, които могат да бъдат закупени за спомен от мястото. И тук може да се плаща в денари, евро и лева.  Търговците се радват еднакво на всякакъв вид валута.

image
Корабчето от Охрид пристига. Пасажерите му слизат за разходка.

image
Павираната алея към манастира

 
image
Св.Наум

   
image
Църквата, където се намира гробът на Св.Наум. Свещи се палят отвън и тогава се влиза вътре. Има входна такса, която не запомних колко беше. Легендата разказва, че ако допреш ухо до пода на църквата ще чуеш как бие сърцето на светеца.
 
image
image
image
image
image
Отсреща, съвсем наблизо е Албания.        
   
image
image
image
 
image
Пауните са важна част от манастира.

 
image
Лодките и изворите на Охридското езеро. Лодките са с гребла, за да не замърсяват чистите води. Наоколо има заведения, предлагащи пъстърва, кебапчета, плескавица и др.
Приключваме с разходката из манастирския комплекс и тръгваме към хотела, където ще нощуваме тази вечер - Lagadin hotel. Хотелът се намира някъде между манастира "Св.Наум" и Охрид, на много удобно място за пътуващи с кола. По пътя е и едновременно с това е на брега на самото езеро. Пред него има плаж с шезлонги и чадъри, заведения и сравнително голям паркинг за гости. Бързо ни настаняват, а моята първа работа е да намеря паролата за Wi-fi. Не че в апартамента, където сме връзката е чудесна, но все пак успявам да осъществя някакъв контакт със света.    image   Само ще вметна нещо относно интериора в хотела - на снимките всичко е много по-хубаво. Лично аз не съм очарована от това, което виждам. Вярно е, че са две отделни стаи, големи легла за нас и децата, баня с топла вода, тераси, но нещо не ме грабва тук, ама никак. А по принцип не съм от претенциозните.    Градината и плажът навън, обаче, са добре.

image

image   
Но пък и не съм дошла да стоя в хотела, та бързо се освежаваме и пак сме в колата. Връщаме се  в Охрид. Следобед е, а времето вече е прекрасно. Има още няколко неща, които сме си набелязали да направим. Първото от тях е да се качим до Самуиловата крепост.   Самуиловата крепост   Охридското кале или Горни Сарай (на македонска литературна норма: Охридско Кале, Горни Сарај), наречена по-късно Самуилова крепост или Самуиловата твърдина (Самуилова тврдина) е част от средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Република Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил. Днес Самуиловата крепост е една от основните забележителности на Охрид. (източник:bg.wikipedia.org)    
image
снимка - http://muzejohrid.mk/samoilova-tvrdina
  Лесно стигаме до крепостта, но отново уточнявам, че навсякъде се движим, ползвайки навигацията и нямаме особени проблеми да достигнем желаната дестинация. Сашо понякога не е доволен от маршрутите, които ни предлага милата женичка от навигационната система, та му се налага да води ожесточени спорове с нея. Забавно е да ги слушаш и в такива моменти цялото домочадие искрено се забавлява. В крайна сметка става това, което шофьорът иска - маршрутът е преизчислен и нещата си идват на място.  Минаваме по уличките на стария град Вароша, следваме табели, указания, навигация и ето, че стигаме пред портите на крепостта. Мястото за паркиране сякаш нас чака, та и там не срещаме някакви затруднения. На входа се оказва, че ние македонски денари нямаме. Цял ден си плащаме в евро или в лева, но тук ударихме на камък. Човекът, обаче, явно свикнал да си общува с такива като нас директно си ни праща на сергиите пред крепостта. Там щели да ни оправят. Ами оправиха ни. Купихме си магнитче, а на мен ми се наложи да си купя гривна. Не за нещо друго, ами парите да развалим и входът да си платим. Аз иначе гривни от този тип си имам и тази едва ли щях да си я купя, но мнооого се наложи и...абе направо спасих положението с моя нов накит с охридски перли (уж).   И ето ни с едно магнитче напред, една гривна за мен и четири билета за вход в крепостта. Иначе мястото наистина си струва да бъде видяно. Не че е нещо, което рядко може да се види, но гледката от там е невероятна. 
image
image
 
image
 image
 Крепостта отвътре:

 image
image

image  
image
 
image
 Ние и крепостта

image
image
Аз, децата и гривната!

 След като разглеждаме Самуиловата крепост и се качваме на всички възможни и  сравнително достъпни възвишения, доволни излизаме през портите. Вдясно от нас се натъкваме на едно прекрасно кафене - хем на високо, хем на тихо място. Гледка - прекрасна, хора почти няма, а тишината е навсякъде около нас. Вярно, че и времето е едно такова следобедно и повечето туристи са се изморили и прибрали за почивка, но за мен това е идеално. Сядам, поръчвам си кафе и сок и се наслаждавам на тишината и красотата. Децата и те ми влизат в положение и те си кротуват. Баща им също.
Следващата ни спирка в Охрид е самото Охридско езеро и по-точно разходка с лодка по него. Отново сме на паркинга до паметника на Св.Климент Охридски, отново плащаме на момчето, което вече ни познава - запомнил ни е от сутринта и отново тръгваме към кея. Сега обаче е топло, слънчево и тихо. Лодки много, само чакат да си изберем. От последната лодка се показва едно момче и ни предлага за 10 евро всичките да ни повози. Не му мислим много, а и реално за това сме дошли. Качваме се, заемаме места и тръгваме. Момчето, което е наш гид се казва Иван, като ударението е на "и", а не като при нас на "а". Та този Иван започва да ни разказва интересни факти от тяхната история. Показва ни местата, които задължително трябва да снимаме, обяснява ни за тях. И тъкмо ми става интересно да слушам как представят нашата история за тяхна, Сашо го прекъсва с думите: "При нас фактите са по-различни" или нещо подобно. И то момчето се сконфузи и стана по-обрано в обясненията и разказа си. Сбутвам аз Сашо да мълчи, че искам да чуя автентичен македонски разказ за македонската история, за македонската азбука, за македонските владетели и т.н., но уви...друг път. Сега не ми остава друго освен да снимам.  
image
Старият град Вароша

image
image
image
 
image
„Свети Йоан Богослов – Канео”
image
image
image
image
image
image
image
image
 
image
 
image
image   Това бе денят ни в Охрид. Забавно и интересно се получи, въпреки че не бях с големи очаквания за това изживяване. А времето напредва и трябва да се вечеря някъде. Бързо решаваме в коя посока ще тръгнем след разходката с лодка и къде ще похапнем. След това ни чака сън, а утре път. Накъде?! Ще стане ясно в следващата част на пътеписа.


http://didastravel.blogspot.com/



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Много приятно ми беше с Вашата първа част,
19.08 21:35
от Кюстендил до Охрид и него самия - всички места съм ги обиколила и ме върнахте към хубави спомени. На старата част на града и на височината към Самуиловата крепост има и други църкви , стари и много интересни като история, но и в тях се плаща. Те не са като нас. Ние бяхме група с фирма, три дни стояхме в Македония и малко ни беше, въпреки че се правят на интересни и ни крадат историята. Ние повече ги резнахме от Сашо, той пак елегантно се е изказал. Но хубави места са, и манастира, там има и чешма с корито , хвърля се стотинка за късмет, че ще се върнеш. Чакам да разкажете нататък. В Охрид е къща - музей на братя Миладинови, също много богата и интересна. А вечер правихме отделен от лодката круиз с кораб и пихме грог, капитана черпи. Да сте живи и здрави пак да отидете.
цитирай
2. barin - И аз имам хубави спомени от Охрид, ...
24.08 08:46
И аз имам хубави спомени от Охрид, Дида Павлова. Ходил съм два пъти, като обходих почти целия град.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didapavlova
Категория: Туризъм
Прочетен: 25655
Постинги: 21
Коментари: 35
Гласове: 49
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31