Прочетен: 3435 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2017 12:46
Както всяка година и тази доста мислим къде точно ни се ходи и какво ни се прави в новогодишната нощ. Аз настоявам, че този път не искам да съм някъде на ресторант, където да ми се налага да слагам рокля и високи обувки. Обяснявам наред, че желая да прекарам нощта с дънки и пуловер, на тихо и спокойно място. Но дали става така? Ами...не съвсем. Даже изобщо. Но ме навиват, а и аз не се дърпам много.
Месец и нещо предварително решаваме, че отново ще пътуваме към Турция. За трета поредна година избираме тази дестинация и ни харесва, много при това. Този път обаче сменяме мястото - от Одрин се прехвърляме в Чанаккале. Не ни се вижда много далече като разстояние - някакви си около 400 километра. Всъщност и преди сме били тук, но само преминавайки, за да се качим на ферибота, който свързва двата континента Азия и Европа.
Бързичко намираме подходяща оферта от местна туристическа агенция и запазваме места. Естествено и този път пътуваме със собствен транспорт, защото не искаме да се съобразяваме с никого, освен със себе си. Пък и добре знаем къде отиваме и какво искаме да видим. Та ето ни и нас този път - участниците в пътуването:
Павлови |
Бирбучукови |
Тези снимки, както се вижда не са от сега, но от тук нататък ще качвам актуален снимков материал, следвайки хронологията на събитието.
И така. Денят е 30-и декември, а ние сме по колите и се готвим за тръгване. С Деска бързо преговаряме и проверяваме дали сме взели всички необходими документи за пътуването, за настаняването в хотела и други неща от първа необходимост. Е, аз съм забравила лака си за коса, но ще купим по път, пък и Деска е помислила вече за тази малка, но съществена, както се оказа по-късно, подробност.
Налага ни се да минем границата при Малко Търново, та потегляме натам. Стамен предварително е уведомен за времето по пътя и че вали сняг, но смело тръгваме напред.
Преди преминаването на ГКПП-то по традиция зареждаме гориво и не пропускаме да се снимаме, че сняг скоро не сме виждали:
Ето и пътят, все още сравнително лесно проходим, а и пред нас се движи снегорин.
Скоро достигаме граничния пункт, където за наша радост няма много коли или поне така си мислим в началото. Автомобилите наистина не са повече от два или три, но странно защо толкова ни бавят. Проверяват ни всички документи, но изключително бавно, а снегът вече си вали доста сериозно. От турска страна положението е същото, но все пак и там проверките свършват. Само дето за около час - толкова се оказа, че сме стояли, снегът натрупа доста, а и не спира, и вятър излезе доста силен. Страшно си стана, но все пак и да стоим на едно място няма смисъл. Тръгваме бавно. Аз вече не снимам, защото съм заета да се страхувам и да следя пътя или това, което се вижда от него. В планината сме и ми е малко притеснено. А децата отзад си похапват сандвичи и сякаш не забелязват какво е наоколо. Аз се моля по-скоро да стигнем Лозенград (Къркларели) и пътят да стане по-лесно проходим. Сашо не коментира нищо, кара си спокойно все едно пътят е чист и видимостта не е ограничена.Стигаме до Лозенград и наистина там положението е друго.
Продължаваме по пътя си. Следващата ни спирка е град Кешан или по-точно някъде около него. Похапваме, пийваме кафе и потегляме към Гелиболу (надявам се, че правилно изписвам имената на градовете на кирилица, защото латиницата никак не я долюбвам). Движим се по следния маршрут:
И този път решаваме, че ще се качим на ферибота от Гелиболу до Лапсеки, защото вече знаем, че той е по-редовен, а и пътят тук повече ни харесва. За информация - фериботите са на 30 минути, цената за автомобил е 35 лири вече. Казвам вече, защото юни месец беше 30 евро, но явно са вдигнали цените. Ето тук може да прочетете още. Това е мястото, където преминаваме от един континент на друг, от Европа в Азия, през протокът Дарданели, свързващ Мраморно с Егейско море.
Качваме се на ферибота, а това отпред е гишето, на което се плаща. Не слизаме, плащаме си от колата, но ПОС терминал нямат, та трябва да платим в брой. Има и едни нахални чичковци, които ни измиват предното стъкло без да питат дали искаме или не. Е, ние пък имаме правото да решим дали да им платим.
Вече сме тук, но навън е студено и затова седалките си стоят празни. Всички са вътре на топло.
И ние ще влезем и отвътре ще снимаме.
Минават не повече от 20 минути и вече сме на отсрещния бряг. Слизаме и продължаваме към Чанаккале.
По предварителна уговорка първо трябва да посетим пристанището в Чанаккале, където пристига другия ферибот, идващ от Ечебат (град, разположен в европейската част на около 35-40 километра след Гелиболу). Защо толкова държим да отидем там ли? Защото там е огромният троянски кон, който е направен за снимките на филма "Троя" и който след това е дарен на града и неговите жители. Внушителен е и се вижда отдалеч. Няма как да дойдеш тук и да не си направиш поне една снимка пред него.
И ние не пропускаме възможността:
Встрани от коня е направен макет на Троя и как е изглеждал градът през различните епохи.
Всичко е чудесно, но нас ни е доста студено и решаваме, че вече е време да отиваме в хотела на топло. Качваме се по колите и след малко сме там.
Тези две снимки не са мои. Открих ги някъде из интернет пространството, защото аз така и неуспях да снимам почти нищо от хотела. Е, имам разни неща, но не стават за показване ;)
Хотелът е Колин, а първите ни впечатления са повече от добри. Посрещат ни на рецепция и ни настаняват бързо. Обясняват ни какво да очакваме - кое, кога и как ще се случва. Представител на агенцията, която ни направи резервацията, също е там. Предлага ни екскурзия до Асос и Троя за следващия ден, но ние отказваме да се включим. Това ще си го правим сами. И тръгваме към стаите си. Оставаме приятно изненадани, защото не сме настанени в обикновени стаи, а в огромни апартаменти с отделни спални помещения.
По-късно се възползваме от басейна и спа зоната в хотела. Турската баня също не бива да се пропуска. Има огромен фитнес, но ние не сме спортни натури, та само го поглеждаме, минавайки край него. Нищо повече. На наше разположение са два ресторанта, в които можем да се храним. Единият е с панорамна гледка към морето.
За себе си решаваме, че на едното място ще се храним сутрин, а на другото - вечер.
Ето че идва време за вечеря. Няма да описвам подробно какво е менюто и колко е отрупана блок масата, но за Турция това е нещо нормално, а ние затова сме си и избрали да дойдем тук.
Малка фото пауза пред елхата във фоайето на хотела!
На 31-ви декември се събуждаме, решени да осъществим екскурзията си до Троя и Асос. Само че времето днес не е с нас. Поглеждайки през прозореца виждаме, че всичко навън е побеляло и то доста. На закуска решаваме, че днес ще се прави нещо друго - разходка из града и магазините. Вечерта ще празнуваме. А екскурзията остава за следващия ден.
Сега е моментът да напиша нещо за Чанаккале. Нямам мои снимки, та пак ще се възползвам от тези в интернет. Та...
Чанаккале е град с историческо минало. Турците го наричат "град на военната слава". През 15век султан Мехмет Завоевателя, който завладял Истанбул, построил две крепости - едната в европейската част на пролива под Килитбахир, а другата - в азиатската част под Чименлик. По онова време тези крепости се използват за контрол над преминаващите кораби. Днес в едната се помещава военен музей, посветен на битката при Чанаккале по време на Първата световна война през 1915 г.
На полуостров Галиполи е създаден национален исторически парк, в памет на войниците, загинали в битката при Гелиболу (Галиполи). Тук се намира най-високият мемориал с височина над 42 метра, построен също в памет на войните.
Това е свещено място за турците и те си го тачат много. Тук са разположени австралийски, английски, френски и новозеландски военни паметници, напомнящи, че Дарданелите е бил сцена на много свирепи битки, които са включени в турската и световната история.
Ние не успяваме да разгледаме крепостите и мемориала - студено е и снегът по улиците е доста. Задоволяваме се с посещение на няколко мола и панорамна разходка из града.
Ето го снегът навън!
Ето ни и нас!
Време е да отидем на топло...
и да пием по чаша кафе...
а някои от нас и да похапнат.
След дългата и уморителна разходка е време за почивка и подготовка за новогодишната нощ. То е ясно, че отново не пропускаме басейна и спа процедурите, та нали трябва да отморим преди вечерта. Но точно в осем цялата компания - отпочинала и свежа, се отправя към залата, където ще празнуваме. Няма да разказвам за самия празник, само ще отбележа, че се получи много добре, повече от добре, даже прекрасно. Съседите за пореден път се постараха да не съжаляваме, че сме избрали Турция за посрещане на новата година. И хапваме, и пийваме доволно. И танцуваме, и пеем, и се веселим. Танцьорка на ориенталски танци гледаме и български хорца играем. Рок песни слушаме и в ритъма на кючека се полюшваме. С една дума - тюрлюгювеч, ама добре приготвен! И някак хубаво ти става на душата и забравяш за лошото, за пошлото, за злобата. А около теб все хубави хора - Сашо, децата, Деска, Стамен, Слав... Унесох се!
Ето и малко снимки.
Тук сме цялата компания - Павлови, Бирбучукови и Калудови. От последните нямам разрешение за качване на тази снимка, но се надявам да не се разсърдят много. Хубави сме все пак! А и Дядо Коледа или Дядо Мраз, или турският му аналог е с нас. |
Трите грации с рокли и прически, както си му е редът. Да не каже някой, че изпадам в драми просто ей така - припомням за забравения лак за коса, за който споменах в началото на разказа. Трябваше ни, и то много. Все пак завидни прически се постигат със завидно количество стилизиращ продукт! |
Снимка за спомен |
Толкова от новогодишната нощ. А и ни се налага да спим бързо, защото имаме план за изпълнение. На 1.01.2017 година по обед доволно поспали и закусили се събираме пред хотела и потегляме с колите към Троя и Асос.
Първа спирка ни е Троя. Намира се на около 30километра от Чанаккале, а пътят е прав, широк и снегът от вчера почти се е стопил.
Пристигаме бързо. Има указателни табели, които следваме и ето ни на един голям паркинг, където оставяме колите и се подреждаме пред гишето за билети. За децата е безплатно, за възрастните - 25 лири.
Тук е време за малка историческа справка. Троя е древен град и център на събитията от Троянската война, която е описана в поемата "Илиада" на Омир. През 1998 година местността е вписана в списъка на Юнеско за световно наследство. Днес е едно от най–легендарните места, но до 70-те – 80-те години на XIX век митовете и легендите около Троя са съществували без никакви доказателства. През 1870 година обаче Хайнрих Шлиман - германски археoлог финансира разкопки на избрания от него хълм Хисарлък. Тогава били открити останки на града от различни епохи. Години по–късно археолози разкриват на същата територия девет, намиращи се едно до друго, селища, най – старото, от които било от преди 5000 години. Историческите данни сочат девет етапа на живот на Троя. Първият е от III век пр. Хр. Смята се, че по време на бронзовата епоха е процъфтявала търговията, тъй като всички търговски кораби към Черно море минавали през града. През 1300 година пр.Хр. шестата Троя е разрушен от земетресение.
От средата до края на XIII век пр.Хр. е съществувала седмата Троя. Именно тя се смята за Омировата. Последното девето селище е основано от римляните по време на царуването на император Август и е било важен търговски център до построяването на Константинопол.
Най–приятното време, според пътеводителите и екскурзоводите, за посещение на Троя е през пролетта или през есента. Е, ние пък дойдохме тук през зимата. И видяхме това,
"Това са останки от Троя I, която била построена изцяло то кирпич" - това чух от екскурзовода на групата, вървяща след нас. |
което някога е било това,
а във филма "Троя" с Брад Пит е това:
И задължителното място, където всички, дошли да видят Троя се снимат - големият дървен кон, който те посреща още при входа.
Следващата ни спирка е селото Бехрамкале, на около 90 километра от първоначалната ни точка Чанаккале.
Интересно място, известно още и с името Асос, прочуто с няколко забележителности. Първата е горе на хълма на селото, където се е издигал храмът на Атина, а за известно време и Аристотел е имал школа, в която е преподавал своята философия. Тук от птичи поглед се вижда прекрасното синьо море и гръцкия остров Лесбос. Мястото е магнетично и мистично, но ще го усетиш само ако избегнеш тълпите от туристи. Ние този път успяваме. Казвам този път, защото преди около десет години пак бяхме тук, но едва сега усетих духа на мястото и времето.
Тук с автомобил се стига само донякъде. След това по криволичещите калдъръмени улички се продължава пеш. Не, че не е възможно да се качиш с колата си до горе, но никак не е интересно. Защото, вървейки нагоре виждаш шарените сергии с още по-шарените им продавачки, които ти предлагат да си вземеш сувенир за спомен и късмет.
Разбираш, че си пристигал, когато пред теб се покаже това:
Билетът тук е на цена от 10 лири и отново за деца до 12 години е безплатно.
Храмът на Атина е изглеждал така:
Сега от него са запазени основите и няколко колони.
Гледката отгоре е наистина прекрасна.
Тук най-долу се вижда античното пристанище, където ще слезем малко по-късно |
Малко по-надолу от селището се намира древен амфитеатър, който и до днес е доста добре запазен.
Най-долу, по стръмен, тесен и криволичещ път се стига до малко пристанище. Наричат го Искеле. Малките старинни къщи наоколо са превърнати в хотелчета и заведения, но мястото е запазило от древния си чар. Лодките са спрели на пристана, мрежите са събрани, а хората спокойно и бавно отпиват от следобедния си чай.
Ето ни и нас.
А ето и останалите от групата:
Ами толкова за днес. Видяхме интересни места, поснимахме се и е време да си тръгваме.
Вечерта в хотела минава тихо и спокойно. Утре път ни чака, та затова всички искаме да си починем добре и да поспим.
Сутринта ставаме рано, бързо се организираме и тръгваме обратно за България. Още ни се стои тук, но няма как. Обратният път вече ни е познат и изненади няма. Аз, разбира се, използвам времето, за да направя още някоя и друга снимка.
Пристанището в Лапсеки |
Фериботът ни чака |
Слизаме в Гелиболу |
Само че да не мислите, че от тук се прибираме направо в България. Нееее! Няма начин! Няма начин да отидем в Турция и да не минем през Одрин. Та ние в Гърция ходим и пак за по-пряко през Одрин минаваме, та сега ли ще пропуснем? Отиваме, разбира се. Пазаруваме, хапваме тава джигер, купуваме си хляб и баклава и вече спокойно може да потегляме към дома. Снимки тук нямам. Някак все не успявам да направя, но следващия път ще се поправя.
Затова пък на границата при Лесово си снимам на воля. От наша страна нещо се бавят митничарите, та има време за разни забавления като тези по-долу.
Тук ми се иска да завърша разказа си, но не мога да пропусна да отбележа приключението, което ни очаква след като влизаме в България. Пътят е затрупан от сняг, а след Елхово направо си изчезва. Няма път, а и снегорин няма. Само бяло, вятър и мъгла. И нищо не се вижда. Кошмарно си пътуваме така до Средец. Добре, че в колата е топло и някак успяваме да сме спокойни. Та така, кажи-речи на магия, стигаме Бургас.
И вече у дома!
БТВ – ЧУДНИ СЪБОТНИ ГОСТИ - АГЕНТ ЦЕКО О...
Догане, ревеш, защото под задните ти час...
Благодаря!
И аз се радвам, че си имам явно мои хора тук! ;)
Оооо, този шал и на мен ми е любим! От България съм си го купувала и още ме е яд, че тогава не си взех още два-три поне. Сега вече ги няма. Поздрави!