Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08 15:03 - Порто Куфо - Ситония, Халкидики
Автор: didapavlova Категория: Туризъм   
Прочетен: 187 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 25.08 10:43


Порто Куфо - Ситония, Халкидики

 

От доста време все си обещавам, че ще седна и ще напиша нещо за поредното ми пътуване през тази година, но музата ми някак сякаш се е поизгубила и изморила. 

И все пак, няма да занимавам аудиторията с моите музи и с безсилието им, а ще се опитам да надскоча обзелия ме лятно-отпускарски мързел и ще премина по същество.

Обект на настоящия пътепис ще бъде едно малко познато селце в района на Ситония с интересното име Порто Куфо. Малко по-нататък ще разкажа защо се нарича така и каква е историята му, а сега всичко по реда си.

Дойде месец юни, а с него и лятото, което все по-осезаемо взе да се усеща. Е, не липсваха студени и дъждовни дни, но из въздуха вече се усещат летните емоции с така чаканите отпуски и пътувания. По традиция в края на юни все гледаме да сме някъде извън града. Аз обикновено съм си взела първата партида от полагащия ми се годишен отпуск, на Сашо за поредна година му предстои да добави още една цифра към числото на възрастта си, децата са приключили с училището и реално всички предпоставки за едно пътуване са налице.

И отново маршрутът се уточнява в последните три дни преди заминаването ни и пак по тази си наша традиция местата за отсядане са ограничени. Аз настоявам да сме отново във Вурвуру, където изкарахме няколко невероятни дни през миналата есен, но свободни стаи липсват. Изобщо цяла Ситония отново е заета и пука по шевовете от туристи. Е, явно ще се почива другаде, но аз не мога да реша къде. Тогава Сашо взема нещата в свои ръце и не след дълго посочва мястото, а именно Порто Куфо. Пак е на Ситония, но и на двамата не ни говори нищо. Откриваме го на картата, резервираме места и бързо започваме приготовленията за отпътуването ни.

Този път пасажерите са в по-различен състав. Златина (щерката) е на спортен лагер с отбора по баскетбол в Сърбия, та е ясно, че няма да ни придружи. За сметка на това, обаче, си вземаме още двама души с нас - баба Пепка и дядо Стоян (моите родители). Всички, които ги познават вече предусещат, че пътуването ще е интересно и забавно. В крайна сметка се събираме общо пет души - Аз, Сашо, дете - 1 брой (Стоян), една баба и един дядо.

В уречения ден всички сме строени в колата и готови за път. Ранно утро е, та още ни се спи и сме тихи и някак лежерни. Само радиото бръмчи и пори всеобщата тишина с гласа си. Блаженство! Но не за дълго. След час и нещо пътуване спираме за почивка, закуска, кафе, цигара, гориво за колата и други подобни. Вече всички сме някак по-оживени и разговорливи. А се появява и конкуренцията на радиото  в колата - баба Пепка, която предава на своя собствена честота.

Пътуването продължава весело. Смеем се и коментираме какво ни предстои. Почти не усещаме, но вече сме стигнали до ГКПП Маказа. Сравнително бързо преминаваме границата и без много проверки. Реално сме трета или четвърта кола в колоната и за по-малко от половин час вече сме в гръцко. Пътят тук е ясен, изминавали сме го неведнъж.

За първа официална спирка сме си набелязали град Кавала.

 

 image

Като по часовник точно в 12 на обяд сме там, за да се поразходим, поогладнеем и похапнем добре в някоя таверна до пристанището. Естествено случваме на хубаво време - слънчево и топло, даже горещо - 36-7 градуса по Целзий. На мен не ми е особено приятно да се разхождам под палещите лъчи на слънцето, но всички други изглеждат доволни. Снимат се, говорят си, смеят се. А аз, от своя страна, се надявам бързо и рязко да огладнеят, та да поседнем скоро на хладина.

Сашо със завидния си ентусиазъм предлага да се качим до крепостта на хълма на града. Не че не сме го правили вече веднъж и не че не е красиво да погледнеш Кавала от там, но този път здравия разум надделява у някой от нас и решаваме, че жегата никак, ама никак не предразполага към подобни изживявания.

За тези обаче, които имат интерес, Кавала е вторият по големина град в Северна Гърция след Солун. Срещу него е остров Тасос, до който се стига с ферибот от пристанището. По-удобно, обаче, е да се отиде до Керамоти и от там да се хване ферибота за острова.

Друга градска забележителност е акведукта, който се вижда от уличките на града. Представлява колосална конструкция, дело на Сюлейман Великолепни. Построен е на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През 15 век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.
Своя снимка не успявам да направя, но намирам в нета такава, която доста добре илюстрира казаното по-горе:

 

image

 

 

Плажът в града също е много хубав и чист. Е, събира се доста народ, но все пак е градски плаж, та няма как да се усамотиш особено.

 

Ето и малко снимки от обедната ни разходка в Кавала.

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Най-сетне стигаме и до таверната, където ще обядваме. Всъщност това място сме си го харесали отдавна и винаги, когато сме в Кавала се храним тук. Името на заведението така и не запомних, но добре помня една усмихната и мила дама - българка от Габрово, която обикновено ни посрещаше и настаняваше. Сега отново се огледахме за нея, но не я видяхме. Може да е почивала, а може и вече да не работи тук.

 

image

 

След вкусния обяд е време отново да потегляме. Предстоят ни още около три часа път и двеста и няколко километра, докато достигнем крайната дестинация.

image

 

Сашо кара, ние спим. Е, и спираме от време на време за фрапе и други разхлаждащи напитки.

 

image

Майка ми на гръцка земя.

image

Сашо и фрапето.

 

В следобедните часове на деня вече сме в Никити и решаваме да се отбием до магазин Лидъл, за да си купим някои неща. Много скоро обаче разбираме, че и други хора правят същото като нас, та супермаркета се пръска по шевовете. Всеки е грабнал по една количка, щъка насам-натам и пазарува все едно идва края на света. И факт е, че българите сме мнозинство тук. След това на излизане от Никити в посока Неос Мармарас, се отбиваме до една жълта бензиностанция, вляво от главния път, където е известното на всички рибари в района магазинче за стръв, така необходима за рибарите от нашата група.

 

След около петдесетина километра по ръкава (Ситония) надолу стигаме до Порто Куфо. Малко селце, което на картата изглежда ето така:

image

От предварително прочетените отзиви в интернет не очаквам да видя кой знае какво. Предупредена съм, че тук няма нищо особено за правене, че не е приятно за плажуване, но пък е рай за рибарите и любителите на морската храна.

 

Порто Куфо (Порто Куфос) е разположено на югозападния бряг на Ситония, на 4 км от Торони. В Порто Куфо се намира най-голямото естествено пристанище в Гърция, с размери 1 600 м дължина и 550 м ширина. В превод името му означава „глухо пристанище” и според легендите старите му обитатели го нарекли така, защото в залива не се чувал шумът на морето. В античността Порто Куфо е било пристанище на древния град Торони, през Средновековието – убежище за пирати, а днес е спокойно рибарско селище, в което живеят не повече от 100 души.

Мястото изглежда диво и почти недокоснато от човека. Разполага с малко ресурси за туризъм като хотели, заведения и магазини, но за сметка на това пък природата е красива, а водата кристално чиста и много, много синя. Морето бързо става дълбоко и съвсем близо до брега достига 15 метра дълбочина.

 

Мястото, където отсядаме е Порто Блу студиос. Лесно и бързо стигаме до него, защото още с влизането си в селището виждаме рекламна табела. Следвайки посоката, указана на нея, се спускаме по едно надолнище вдясно от пътя и веднага се озоваваме в двора на студиата на Порто Блу. Посрещат ни мъж и жена - собствениците на хотелчето, които се оказват много дружелюбни, усмихнати и приветливи хора. Казват се Ставрос и Пенелопе, а първите им думи за добре дошли са, че искат тук да се чувстваме като у дома си. Е, точно така се получи, за което много им благодаря. Двамата ни обясняват къде се намираме сега, какво има наблизо, от къде какво може да си вземем и какво да видим. Оставят ни да се настаним и да си починем.

 

Аз естествено не пропускам да направя снимки наоколо:

 

image

 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

След малко решаваме, че сме си починали достатъчно в уютните и хладни студиа, оборудвани с климатици, вентилатори, външни щори, комарници, огромни сенници на терасите и всичко необходимо за комфортния ни престой и бързо тръгваме към морето. А то е на не повече от пет минути пеша от нас.

 

Първо минаваме край пристанището и няколкото таверни, прочути с кухнята и обслужването си.

 

image

 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Ето го и плажът на Порто Куфо.

 

image

 

image

 

image

 

image

 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Следващият ден от почивката ми започва с чаша кафе...

 

image

 

...и продължава с плаж в Торони.

 

image

 

image

 

Торони е курортно село, разположено между Неос Мармарас и Порто Куфо. Според легендите Торони се е казвала жената на Протеус, син на Посейдон.

 

Селото е място за спокойна почивка. Плажната му ивица е дълга, широка и пясъчна, но дъното на морето е каменисто и водата става дълбока изведнъж. Подобно на Вурувуру, и тук няма обособен център или главна улица - хотелите са разпръснати, а таверните са концентрирани около крайбрежната алея.

 

Намерени са доказателства, че в миналото мястото е било важен град със собствена валута. Било е превземано от спартанците, атиняните и римляните, но крепостните стени и други значими паметници са били окончателно разрушени след нашествието на турците през 19 век.

 

image

 

image

 

 Днес в Торони могат да се видят останки от стената, от замък и от малък християнски храм.

 

image

 

image

 

Ние пък тук си откриваме чудесно местенце за плажуване. Разпъваме хавлиите и чадъра и се наслаждаваме на тишината наоколо. Хора почти няма около нас. Само ние и морето. Е да, но радостта ни бе доста кратка. Някъде след около час от настаняването ни на прекрасния плаж, на хоризонта се появяват два кораба - от онези големите, които побират на палубите си тълпи от туристи. За кратко време стигат до брега и ни превземат. От тихото и спокойно местенце не остава и помен. Тълпи от туристи - представители на различни раси и националности се присъединяват към нас, за да поплажуват и те.

Нашата група, на свой ред, единодушно решава, че е време да си ходим и дружно тръгваме да търсим място наоколо, където да обядваме. Търсенето се оказва лесно, защото в Торони, и особено край плажа, изобилства от заведения за хранене. Този път наблягаме на гиросите или дюнери, както си ги знаем ние.

 

Като стана дума за храна не мога да пропусна да похваля една от таверните на пристанището в Порто Куфо. Името й е странно и аз лично се затруднявам с проrзнасянето му, но е нещо като Цицикас или Дзидзигас. Ето надписа и нека всеки го чете, както може.

 

image

 

Прави впечатление, че таверната е пълна с хора и на обяд, и на вечеря. Обслужването е бързо и точно, а сервитьорите правят така, че да се чувстваш специален. Бързо разбират, че сме българи и ни заговарят на български език. А ние пък смело поръчваме и още по-смело похапваме и пийваме. Менюто е повече от ясно - калмари, гръцка салата, гръцка мусака, пържени тиквички, узо и още, и още...

 

image

 

image

 

image

 

Разходка с лодка   

Най-интересното ни преживяване по време на това пътуване безспорно бе наемането на лодка за разходка и риболов. И на Вурвуру си бяхме взели лодка под наем, но някак сега бе по- интересно. Времето бе по-хубаво, по-слънчево и топло и по-предразполагащо към приключения. И така...

Ставрос - собственикът на хотела, в който отседнахме, ни дава телефон за връзка с човек, от фирма, която отдава под наем лодки за разходка из залива на Порто Куфо и Торони. Свързваме се с него и правим уговорка за следващия ден в 9 часа сутринта да сме на пристанището. Аз по принцип се страхувам от подобен род изживявания, но пак и за нищо на света не искам да го пропусна. Майка ми и баща ми също се двоумят, но в крайна сметка утрото е по-мъдро от вечерта и всички сме на линия и в очакване на новото приключение. Уговаряме се да ползваме лодката в рамките на 4 часа на цена от 70 евро, а горивото заплащаме отделно - толкова, колкото ще си изразходим. Аз и Сашо изслушваме внимателно инструктажа, Сашо подписва договора за пътуването, връчват ни телефон за връзка при нужда (дано не се налага), както и карта с местата, където можем да плаваме, да плажуваме и да риболуваме. Готови сме за път.

 

Тук вече няма какво да разказвам, снимките говорят вместо мен:

 

image

Кучето Джино също има желание да дойде с нас в лодката.

 

Тръгваме...

 

image

 

image

 

image

Капитанът на кораба и юнгата зад него

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

Време за риболов.

image

Малкото рибарче от Бургас.

 

 

image

Късметът на новака.

image

Е, някой трябва и да сваля рибата от кукичките.

image

Карта на местата, които може да посетим, плавайки по водата.

image

Другите пасажери на кораба.

image

Изморихме се! Ще хвърлим котва да поплуваме и да починем малко.

 image

 

image

image

Лодката ни.

image

Обратно към Порто Куфо.

 

Неос Мармарас   

В късния следобед на същия ден, след разходката с лодка, решаваме да посетим Неос Мармарас, който е съвсем наблизо и е известен като втори по големина курорт на Ситония. Намира се на югозападното крайбрежие на ръкава, между Никити и древното селище Торони. Основан е през 1922г. от бежанци от Мармарас, Мала Азия. Постоянните му жители към момента наброяват почти 3 000, но с туристите през лятото достига до 20 000.

Градът е построен амфитеатрално на три хълма, които са част от планинското възвишение Драгонделис, обрасло с борови дървета и високо 811 м (най-високата точка на Ситония). Някои от улиците са доста стръмни и тесни. Част от града е разположена на скалист нос в морето и дава усещането за остров. Тук е точното място за хора, които искат да комбинират оживения нощен живот с разходки сред природата и ненаселени плажове. Курортът предлага разнообразни хотели и стаи под наем, заведения, барове и магазини. На изток от Неос Мармарас се намира най-големият хотелски комплекс на Балканите - Порто Карас.

Неос Мармарас има два плажа, източен и западен, многократно награждавани със „Син Флаг”. В курорта има и пристанище, от което можете да отидете с корабче на екскурзия до другите ръкави. От Неос Мармарас се вижда ненаселеният остров Келифос, който често ще чуете да наричат Turtle’s Island - Островът на костенурките, но там костенурки няма, просто формата на острова наподобява костенурка. 

Аз лично не съм особено впечатлена от града. Красиво разположен, красиви гледки, но изключително шумен и пренаселен. 

 

Ето Неос Мармарас през моя обектив: 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

 

image

 

image

 

Време за тръгване, но не съвсем   Солун, Рупите и Мелник   

 

Какво означава това ли? Ами почивката ни в Порто Куфо приключва, но на нас ни се почива (обикаля) още. Та сериозно се замисляме как да продължим. Тръгваме обратно към дома, но този път маршрута ни е малко по-различен. Първо обикаляме целия ръкав Ситония - един вид панорамна обиколка на полуострова. След това от Никити продължаваме за Солун. Идеята ни е да го посетим и разгледаме някои от забележителностите му, след което да преминем в България при Кулата, да разгледаме Рупите и къщата на Баба Ванга и Мелник, да нощуваме някъде и след това да се приберем в Бургас.

 

Речено - сторено.

 

Пътуваме си ние и ето някъде по обед вече сме в Солун. Времето е ужасно горещо. Градът - пълен с туристи, с местни, с автомобили, с мотопеди и какво ли още не. Търсим място за паркиране, но задачата се оказва с повишена трудност. След дълго обикаляне откриваме един подземен паркинг в близост до Бялата кула. Няма да ви казвам по каква серпентина се спускаме надолу към едно от нивата, на които има паркоместа. Страшно си е и добре, че не карам аз. 

 

Проблемът с паркинга е решен, а сега да разкажа малко за самия град и историята му.

 

Солун (на гръцки: Θεσσαλονίκη, на английски: Тhessaloniki) е вторият по големина град в Гърция и столица на административната област Македония. Населението му заедно с предградията възлиза на около 996 000 жители. Градът е разположен около брега на морето в залива Термайкос (Солунския залив) и се характеризира със средиземноморски климат с мека зима и горещо лято. Смята се, че градът е основан от македонския цар Касандър през 4 век пр.н.е. и кръстен на неговата съпруга Тесалонике. През вековете е бил пленяван от различни народи и днес в него могат да се видят останки от техните култури, а някои от паметниците му са включени в списъка на UNESCO за световното културно и природно наследство.

Всяка година в Солун се организират Международен търговски панаир, Международен филмов фестивал, Международен фестивал на фотографията, фестивалът Димитрия - продължаващ 3 месеца с различни музикални, танцови и изложбени събития, както и много други.

По-известни и интересни места за посещение в Солун са:

- Бялата кула - музей и символ на Солун, с прекрасна гледка към града от покрива

- Дворецът на Галерий, включващ Арката на Галерий (Камара) и Ротондата (в миналото мавзолей на император Галерий, днес църквата Св. Георги)

- Римският форум или по-точно останките от него

- Църквата Св. Димитър (на гръцки Агиос Димитриос) и криптата с тленните останки на Св. Димитър

- Църквата Св. София (на гръцки Агия София)от 8 век, храмът Панагия (Богородица) от 1028 г., построен в центъра на Солун

- Храмовете на Пророк Илия (Профитис Илиас), Св. Екатерина (Агия Екатерина) и Св. Никола (Агиос Николаос Орфанос)

- Крепостните стени

- Археологическият музей

- Телевизионната кула със сладкарница на покрива

- Лядадика - квартал до центъра на Солун, който в миналото е бил еврейски, а днес прилича на стар град със запазени къщи и малки улици

 

На нас обаче ни е твърде горещо, та ще се задоволим с посещението само на Бялата кула и църквата Св. Димитър.

 

Бялата кула е историческа забележителност и музей в центъра на Солун до морето. Построена е през 15 век от османските турци на мястото на по-стара византийска крепост. Кулата е 34 метра висока. Има цилиндрична форма с диаметър 23 метра и една по-малка кула на върха. 

 

image

 

image

 

Първоначално е използвана за отбрана на пристанището, а след това като крепост, главен щаб на войниците и затвор. През 1826 г. всички еничари-бунтовници, затворени в кулата, са екзекутирани по заповед на султан Махмуд II. Поради безбройните убийства, мъчения и екзекуции, кулата е известна също и като Кърватата кула или Червената кула, прякор познат до края на 19 век. В началото на 20 век Солун е включен в пределите на Гърция. По това време кулата е белосана като символ на пречистване и така получава сегашното си име - Бялата кула.

Днес в кулата се помещават музеи, посветени на живота на града през вековете. Посетителите могат да се разходят по стълбите, четирите етажа и покрива. 

 

 image

 

От прозорците на кулата и площадката на върха се разкрива панорамна гледка към града и пристанището.

 

image

 

image

 

image

 

 

image

 

 

Църквата Св.Димитър Солунски отвън

 

 

image

 

и отвътре

 

image

 

Толкова от Солун. Продължаваме нататък към Серес и Кулата. Границата преминаваме отново сравнително бързо. Спираме за почивка и похапване, а температурите и в България са все така високи. Горещо е, но път ни чака. 

 

Следващата спирка по пътя ни са Рупите и домът на Баба Ванга. Обичам го това място и всеки път с удоволствие ходя там. Въздухът е друг. Усещането е за мистика и безвремие.

  image

image

 

image

image

image

Църквата

image

 

image

 

Мелник

 

Тук вече е време за истинска почивка. Решаваме, че ще нощуваме в най-малкото градче в България, а на следващата сутрин рано - по хладина, ще тръгнем за Бургас. Всички сме на предела на силите си, та бързаме да си намерим място за спане. Спираме в центъра на града, където хора няма, освен няколко търговци по сергиите, които чакат заблудени туристи като нас. Виждаме едно мостче, под което трябва да преминава река, но от жегата наоколо и тя е пресъхнала. Насреща ни са две къщи за гости от типа семейни хотели. Първата, към която се насочваме, е "При Марио". Марио обаче е настанил група и стаи за нас няма. До него виждаме "Къщата на Тони". Там места има, а и още с влизането си усещаме приятен хлад. Банята, климатика и телевизора вътре също са от значение. Цената ни устройва, та не му мислим много. Тук ще спим. Решаваме, че по-късно ще похапнем в някоя механа и тогава ще разгледаме и Мелник. Кордопуловата къща отпада от програмата ни, че сили нямаме за нея, а и вече сме били там няколко пъти. Сега само ще се наслаждаваме на пълноценната си почивка.

 

image

Хотелчето "При Марио", а до него и нашето хотелче "При Тони"

 

 

 image 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image 

image

Време за вечеря

А ето и маршрутът ни от тръгването от Бургас, през Кавала, Порто Куфо, обиколката на Ситония, Солун, Кулата до Рупите и Мелник

 

image

На следващия ден вече наистина потегляме към Бургас. Само че отново решаваме малко да се отбием от пътя. Отбивката ни е в Боровец - Царска Бистрица - бивш дворец, построен между 1898г. и 1914г, изпълнявал функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III.

 

Тук отново няма много да разказвам. Само снимки ще покажа:

 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

ВЕЦ "Царска Бистрица"

 

image

ВЕЦ-ът отвътре

 

image

 

Вече окончателно ще се прибираме в Бургас. Заемаме местата си в колата и потегляме, замисляйки новото си пътешествие...

 

И както обичам да правя в края на пътеписите си - ето целият изминат маршрут:

 

image

 

Бележка:

Някои от текстовете за местата в Гърция са заимствани от тук.  (www.feelgreece.com/bg/)



Тагове:   Ситония,   Порто Куфо,


Гласувай:
3
0



1. krysy - Благодаря!
25.08 09:51
За мен беше удоволствие да посетя благодарение на Вас тези малко познати, но красиви и интересни места. Разказвате увлекателно и правите хубави снимки!
цитирай
2. didapavlova - За мен беше удоволствие да посетя ...
25.08 10:45
krysy написа:
За мен беше удоволствие да посетя благодарение на Вас тези малко познати, но красиви и интересни места. Разказвате увлекателно и правите хубави снимки!

Благодаря Ви за оценката!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didapavlova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1925
Постинги: 13
Коментари: 12
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930