Следващите два дни ги прекарваме в Кушадасъ. Заричаме се, че нищо няма да правим и ще се отдадем на пълен релакс. Изпълняваме го. Настаняваме се в един огромен хотел - Адакуле, който напълно покрива очакванията ни. Цяла ден лежим около басейна и се припичаме на слънце. Този, който е измислил ол инклузива добре е разбирал нуждите на мързеливите туристи - седиш, лежиш, хапваш, пийваш и някой друг ти мисли забавления. А ти ако пожелаеш, се включваш. Аниматорите тук се виждат в чудо с нас. Сутрин, обед, вечер все ни канят да правим това и онова - да играем водна гимнастика, плажен волейбол, да танцуваме зумба и какво ли още не. Не искаме! Почиваме си. Даже до града не отиваме да го разгледаме, колкото и невероятно да звучи. Но тук си има предистория. Все пак и друг път сме идвали в Кушадасъ и сме имали възможността да видим забележителностите. Това, обаче, ще разкажа по-натам във времето.
А ето как си прекарваме последните дни от голямата екскурзия.
Домочадието плува
Аз и басейнът
Семейно
Нощен Адакуле
Аз и морето
Нощно къпане
Да не кажете, че някои от нас не са се къпали в морето!
Ден последенАми това ни беше престоят в Кушадасъ. Ще си тръгваме вече за България, че работа ни чака. Малко ми е притеснено за голямото разстояние, което ще трябва да пропътуваме днес, но се надявам всичко да е наред.
И ето ни пак на път. Попадаме в задръстване край Измир, но всичко си е в реда на нещата. При 38-градусовата жега навън ни се налага да слезем от колата в Едремит, за да похапнем. Купуваме си сандвичи от местния Бъргър кинг и продължаваме.
Привечер достигаме Чанаккале, откъдето трябва да се качим на ферибот и да преминем Дарданелите. Тук нещо се объркваме и подминаваме мястото за прекачване. Нищо. По-надолу има друга линия на ферибота - Лапсеки - Гелиболу. В последствие се оказа, че това е по-добрият вариант. Фериботите са на половин час, пътуващите - по-малко на брой и всичко се случва бързо и лесно. Ето тук може да проверите актуалните разписания на всички линии, както и цени.
Фериботът пристига да ни вземе.
Потегляме.
Снимка на мъжете
Главният виновник за осъществяването на голямата екскурзия
Децата - нашите съмишленици и последователи
Аз - лекинко надута и мнооого сериозна
Брегът отсреща
Ще се слиза вече
Слизаме
Останалата част от пътя преминаваме без проблеми. По тъмно сме в Лозенград и спираме за задължителната баклава. Децата хапват сладолед и отново в колата...
На границата сме. Още малко и сме в българско... Ето мобилните ни оператори се включиха. Започвам да звъня. Знам, че баща ми и майка ми са на тръни от сутринта и ме чакат. Спокойно. Тук съм вече. Всички сме добре. Всичко мина повече от прекрасно! Даже искам пак!
Още малко и ...в Бургас сме. В Меден рудник, бл.252.
Сашо паркира колата и ме поглежда самодоволно. Поздравявам го за успешно планираната и проведена акция "До Кападокия и обратно с децата и жената".
Часът е близо полунощ, температурата навън - 22 градуса. Ние все още сме в колата - емоционално удовлетворени и напълно презаредени.
Равносметката
1. Времетраене - осем дни;
2. Изминати километри - близо три хиляди;
3. Маршрут -
4. Много нови преживявания и положителни емоции;
5. Дай, боже, всекиму!
Гледах в Кашадасъ дали сме летували в същия хотел, но не, друг беше.
И с изненада разбрах, че сте бургазлии. Много хубав град. Ние пък седем години се скъсвахме да ходим там на море по 14 дни всяко лято, на частни квартири около ресторант "Пиргус", в комплекса преди "Меден рудник" и много ни харесваше.
Гледах в Кашадасъ дали сме летували в същия хотел, но не, друг беше.
И с изненада разбрах, че сте бургазлии. Много хубав град. Ние пък седем години се скъсвахме да ходим там на море по 14 дни всяко лято, на частни квартири около ресторант "Пиргус", в комплекса преди "Меден рудник" и много ни харесваше.
Благодаря Ви за хубавите думи и оценката!