Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2017 12:44 - Ден пети и шести Отново на път. Памуккале.
Автор: didapavlova Категория: Туризъм   
Прочетен: 1088 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 19.08.2017 12:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ден пети и шести
Отново на път. Памуккале.

 

 

Дойде време за сбогуване с Кападокия. Наясно съм, че едва ли някога отново ще имам възможността да се върна тук и да повторя всичко, което ми се случи през последните дни. Затова си тръгвам с малко тъга, но и изпълнена с удовлетворение от прекрасните преживявания в тази приказна страна. Защото точно такава е Кападокия - страната на скалите, гълъбите, феите, монасите и какво ли още не.

Днес се събуждам много рано. Багажът е събран още от вечерта, та не ми се налага да се суетя излишно около куфарите. Сашо скача от леглото и тича с фотоапарат в ръка, за да снима балоните, които и тази сутрин се реят из небето. Не му се получава много добре, но все пак...

 

image

 

image

 

 

Решаваме, че няма да закусваме сега, а някъде по пътя, защото днес ще се пътува доста. Целта ни е привечер да стигнем до Памуккале, където сме си резервирали хотел. Или иначе казано, очакват ни близо 700 километра път из дебрите на Турция.

Взимаме си довиждане с домакините от хотела в Гьореме и тръгваме към колата. Тук обаче има изненада. Колата ни, по принцип, е черна на цвят, но само по принцип. Не обичам да я мия често. Сашо пък - изобщо. Та рядко е чисто черна. А тази сутрин пред хотелчето и двамата виждаме само сиви коли... Снощи е валяло, а колата ни ден преди това бе покрита със страшно много бял прах от скалите и от пътищата в района. Можете да си представите каква картинка се откри пред нас, щом очите ни, свикнали уж с подобна гледка, се ококориха. Наложи се Сашо да поизмие малко стъклата и огледалата, та да могат да ни служат по предназначение. Пооправяме нещата и ето ни на старта...

image

 

 Преминаваме отново през вече добре познатите пътища сред скали, лозя и камъни. Хвърлям по един последен поглед наоколо с идеята да задържа мига и да запазя усещането за нещо, криещо мистика и красота - тук и сега. Много скоро сме на главния път и истинското пътуване започва. Нижат се един след друг градове, градчета, села. Оказваме се някъде сред пустошта. Около нас - само камъни, песъчлива пръст и никаква зеленина. Иначе пътят е прекрасен - без дупки, без стеснения и неравности. Та пътуваме си ние, чак да ни завиди човек. По някое време започва да се появява зеленина, паркове, цветя. Приближаваме гр. Коня - люлката на суфизма, дервишите и турския поет Руми. Решаваме, че няма да разглеждаме, защото път ни чака и всякакви лирически отклонения биха отнели от времето, което предстои да прекараме в Памуккале. Продължаваме. Пътуваме си доста време вече и ето ни в един голям град, носещ странното и дълго име Афионкарахисар.

 

image

 

 

По-късно разбираме, че за по-кратко и по-лесно го наричат Афион. Тук в древността се е отглеждал и култивирал опиумен мак, откъдето идва и името му - афион - мак. Градът е известен и със своите термални извори. В един руски сайт прочетох, че го рекламират като столица на спа туризма. Не знам до колко е така обаче. Из улиците наистина виждам множество реклами на хотели, предлагащи спа процедури и снимки на голи женски рамене, ръце, глави. А около мен, при 36-37-градусова жега, накъдето и да погледна все жени, покрити от глава до пети в тъмни дрехи, със затворени обувки, със забрадки на главите, та дори и с ръкавици. От никъде нищо да не се види. И в същото време аз, облечена в къси панталонки и жълт изрязан потник... А сме решили вече, че точно тук ще обядваме! Притеснявам се малко да сляза от колата, но гладът в мен напира и заглушава срама. Обикаляме доста, за да си намерим паркомясто и имам възможност да огледам центъра на града. А той ври и кипи, както се казва. Обедно време е, а сякаш всички са навън. И никой не признава правила за движение по пътищата. Светофарите не важат, колите се движат накъдето си решат, пешеходците - също. Имам чувство, че хората са навсякъде около нас - пред колата, зад колата, върху нея, под нея. Сашо отново проявява упоритост и открива паркинг. Слизаме от колата, а аз с бързи движения придърпвам крачолите на късите си панталони, та успявам да ги докарам някъде до около коленете. Вземам един шал, който предвидливо съм сложила в чантата си и си покривам раменете. Сега вече ми е по-спокойно и можем да отиваме да обядваме. А Сашо ме пита искам ли да се поразходим наоколо. Разбира се, че не искам. Все пак в момента се чувствам като папагал (заради жълтия потник и шарения шал, че и голите крака) сред стадо пингвини.

 

Влизаме в първото заведение да похапнем. Момчето, което ни сервира си има понятие от английски, та се разбираме бързо и лесно какво ще ядем. Но и ние нямаме много претенции - кебап, салата, хляб и нещо за пиене. С пиенето удряме на камък, отново. На мен ми се пие бира. Обаче бира няма. И тук алкохол не се сервира. Забранен е със закон, който гласи, че алкохол не се продава "на работните места, в парковете, обществените градини, местата за пикник, улиците, пред банкомати, на исторически обекти, в изоставени сгради, на паркинги, в обществения транспорт и личните автомобили." Нарушителите ги глобяват.

Ето и единствената снимка от града, която успяваме да направим.

 

image

 

Продължаваме към Памуккале. В късния следобед пристигаме и бързо намираме хотела - хотел Пам. И тук обаче няма много време за почивка. Възползваме се максимално от всички екстри, които ни се предлагат.

 

image

Термален извор в хотела

 

 

 

image

 

Петият ден е към края си. Време е за почивка. Равносметката от днес е:

 

image

  

Ден шести Памуккале

Ставаме рано и тази сутрин. Маршрутът ни за днес е Памуккале - Кушадасъ. Идеята е отново да закусим бързо и да сме едни от първите посетители на "замъкът на памука". 


Памуккале е известен курортен град в провинцията Денизли и един от най-забележителните природни феномени на Турция. В следствие на земетресения в местността се образуват многобройни минерални извори, а благодарение на високото съдържание на варовик във водата днес можем да се насладим на красотата на Памуккале.

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

 

image


На върха му се намира древния град Хиераполис, откъдето водните струи, богати на минерални соли, падат върху скалистите тераси, образувайки басейни с топла вода, която се стича надолу. Местността не случайно е асоциирана с памук, а каменните тераси напомнят облаци. Басейните са пълни със снежно бяла вода. Гледката е невероятна. 

image

 

image

  

Легендата гласи, че водите подмладяват с 10 години и самата Клеопатра е поддържала красотата си тук. 35-градусовата вода, стичаща се по скалите, извира от планината Кал Даъ в Западен Анадол. Изворите са изключително лечебни и са посещавани от крале и императори.

Не може да бъде подминат и свещеният град Хиераполис, основан през 190 г. пр.н.е. от династията на Аталидите - владетелите на Пергамон. Градът е именован в чест на Хиера, жена на Телефос, син на Херкулес.


 image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Добре, че зеленина и вода не липсват. Жегата е голяма, а ние имаме нужда от разхлаждане.

 

image

 

image

 

 

 

image

 

image

 

image


Иначе самите варовикови тераси са ослепително бели. Можеш спокойно да се разхождаш по тях и да се мокриш на воля. 

 

image

 

image

 

 Единственото условие за това е да събуеш обувките си и да ходиш бос. Има хора, които строго съблюдават дали правилата се спазват.

 

image


На най-високото място тук се намира огромен амфитеатър, до който ние - женската част от компанията, не успяваме да стигнем. И аз, и Златина предпочитаме да седнем на хладно и да утолим жаждата си. Мъжете ни отсрамват. Качват се до там и дори успяват да направят снимки.


image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image


Тук разходката ни из Памуккале завършва. Всички сме доволни и щастливи. Качваме се в колата и потегляме към следващата точка от нашето пътуване - Кушадасъ, където сме си обещали да починем пълноценно и да се отдадем на пълен релакс. 

 

image

 

 

 

 





Гласувай:
2



1. rosiela - Невероятни снимки.
20.08.2018 13:16
И много хубав разказ. Ето в кои красоти не съм била и ми се приходи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didapavlova
Категория: Туризъм
Прочетен: 79516
Постинги: 22
Коментари: 35
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031