Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08 12:52 - Ден трети - Кападокия(Чавушин, Пашабаг, Зелве, Ючхисар)
Автор: didapavlova Категория: Туризъм   
Прочетен: 108 Коментари: 0 Гласове:
1



 Ден трети - 2   Чавушин, Пашабаг, Зелве, Ючхисар      


 

Летенето с балони свърши, но денят тепърва започва. Предстои ни да посетим още от забележителностите на Кападокийската долина. Пробваме се да поспим малко след полета, но не ни се получава. Качваме се на една от терасите на хотела - най-високата, за да закусим. Закуската е обилна и вкусна, гледката наоколо - невероятна, времето - прекрасно. Набързо разглеждаме картата, която ни попадна от някъде и решаваме накъде да тръгнем. Ще продължим по маршрута от така наречения "Червен тур". 

 

Чавушин  

Първата ни спирка е градчето или селцето, не съм сигурна какво точно е, Чавушин. Намира се на не повече от 4-5 километра северно от Гьореме. Много е интересно и си струва да се види. Представлява град в скалите, а аз си го нарекох мъртъв град. Защо ли? Ами всичко сякаш е замряло тук. Няма и следа от живот. Някакви хотели (разбирам го от надписите по стените - Cave hotel) се мъдрят тук-там из камъните, но ние ли не улучихме сезона, по принцип ли не си работят - не разбрах. Иначе, проверявайки в booking.com открих, че приемат резервации и изглеждат доста примамливо. Може и така да е...

И тук архитектурата е същата като в Гьореме - къщи, стаи, сгради, вкопани направо в скалите. Само дето хората ги няма. Какво се е случило с тях ли? Нищо необичайно. Изселили са ги след земетресение някъде около 1950г., поради опасност от срутвания в скалите. Построили им ново градче в непосредствена близост до старите им домове.

Някъде прочетох, че идеята е и това място да се превърне в атрактивна туристическа дестинация, която да засенчи Гьореме и Ючхисар. Може и да стане, само дето аз не виждам признаци за това. Но може би така е по-добре.

Часът е почти единадесет, ние сме в центъра на Чавушин - стария град. Намираме едно сенчесто местенце и там паркираме колата. Делничен ден е, обедно време, но хора няма. Само няколко мъже са седнали пред едно кафене и пият чай. Някак сами сме. Жегата е голяма, слънцето пече, а тишината наоколо ми идва в повече. Потиска ме и ми е притеснено. Ей сега си представям как по тези тесни, пусти улички изскача някой странник с калашник в ръце и... стряскам се от мислите си. Много скоро обаче виждам характерните за всички туристически местенца сергии с всевъзможни дреболии. А от вечно подвикващите търговци ми става ясно, че всичко е по 1 лира. Ти само се приближи! Пък ще видим колко лири ще оставиш.

Ние нищо няма да оставяме. Идваме да видим скалните домове и църкви. Друго не ни трябва. Бързичко преминаваме край сергиите, но търговците не спират да подвикват. И английски знаят сравнително добре. Единият ни вика при него - да видим дома му - пещера и снимки да си направим, за някоя и друга лира, естествено. Ние и това не искаме. Показва ни стръмна пътека, която води някъде нагоре. "Това е пътят към църквата, господа" - казва ни той и тръгва след нас. След малко и на мен, и на Сашо, че и на децата им става ясно, че този път свършва в нищото. А човекът до нас се усмихва лукаво "Господине, за пет лири ще ви заведа, където трябва, всичко ще ви покажа!" Е, не позна. Ако бяхме някои от добре възпитаните китайци, дето не знаят и не могат да режат нахалници, щеше да си изкара не пет, а десет лири човечеца. Ние обаче сме друг вид туристи. Искаме сами да си намерим пътя, сами да си го изкачим, а и такива тарикати никак не са ни по вкуса. Оставям Сашо да се оправи с него. Той си знае как. Тактично, но достатъчно рязко го отпрати да си ходи в дома-пещера.

Увлякох се в разказа този път. Ето и снимките.

 

image

Ето я пътеката за никъде, която ни посочи местния търговец

 

 

 Целта ни бе да стигнем тук

 

image

 

image

 

image

  Успяхме да се изкачим

 

 

image

 

image

 

image  

 

И да погледнем от високо

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

И комините сред нищото

 

image

  Пашабаг

 Пашабаг е местност, край която минаваме, пътувайки от Чавушин към Зелве. Отново сме изненадани от причудливите форми, които се извисяват пред нас. Приличат на гигантски каменни гъби. 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Турците ги наричат комини - вълшебни комини, а самото им название Пашабаг означава "лозята на пашата". Легендите разказват, че по тези места са живеели феи и духове, както и много монаси, които тук прекарвали дните си в усамотение далече от хора и злободневни неща. 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

 

С удивление отиваме към тях, влизаме във всеки отвор, снимаме се. Прекрасно и изпълнено с мистика място е тук. Има и доста зеленина и дървета. Изведнъж пред нас се появи камила. След нея втора. И тук, както и в Гьореме камилите са атракция. Хората с удоволствие се снимат за спомен с тях.


image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

 

Аз обаче рязко ожаднявам. От вчера съм си наумила да пия прясно изцеден сок от нар. За мое щастие в заведението отсреща нарове и портокали колкото щеш. Нареждаме се бързо и си поръчваме. Да си призная, не оставам очарована. Още повече, че плодовете са топли, а лед няма. Нищо. Поне опитах.

Продължаваме с разходката наоколо, а то само сергии с вехтории с антикварна стойност, уж. Сашо, разбира се, е в стихията си. Тук е неговото място. Разглежда всичко с интерес. Аз трудно го изтрайвам и отивам на сянка. Там обаче ме чакат продавачите с въпросите си - от къде сме, какви сме, че и подарък имали за мен Дори не пожелах да видя какво ще ми предложат. Има някаква уловка, сигурна съм ;)

  Долината Зелве   

image

 

image

 

image

 

image

 

image

  Тази долина също представлява музей на открито като този в Гьореме. Известна е като Долината на монасите и условно е разделена на три части. Навсякъде има останки от скални църкви, жилищни и селскостопански сгради, както и гълъбарници. Всичко това, разбира се, издълбано в скалите. Историята разказва, че преди години по тези места са живели и християни и мюсюлмани. Докъм 1923 – 24г. обитатели на долината са били православни гърци, но са изселени след Гръцко – Турската война от 1919 – 1922г. по силата на междудържавна спогодба, а на тяхно място са заселени турски изгнаници, изгонени съответно от Гърция. Скалите са били обитавани до 1950 година, когато вследствие на силно земетресение окончателно са напуснати от населението, което основава ново селище.

 Ако идвате насам и сте решили, че ще обиколите всичко, си пригответе шапка, очила и вода. И около два часа свободно време. Ние приключваме по-бързо с обиколката си, но вече е обед и слънцето грее силно. Аз съм на ръба на силите си.


image

 

image


 А има още какво да се види

 

 image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

И още

image

 

image

Костенурка

 

image

Още една костенурка

 

image

 

И единствената зидана сграда тук - малка джамия

 

image

 

image

 

image

 

Тук решаваме, че е време да спрем с обиколките и да се върнем в хотела за кратка почивка. За вечерта оставяме да посетим последната спирка от Червения тур - крепостта в Ючхисар. Речено - сторено. Тръгваме към Гьореме.

 

По пътя срещаме каменна камила край Юргуп.

 

image

 

И това:

image

 

image

 

image

 

Ючхисар 

Вечерната ни разходка е до крепостта в Ючхисар. Всъщност това беше първото нещо, което видяхме от Кападокия, но тогава бързахме за хотела. Сега обаче няма да го пропуснем. То и как да го пропуснеш като се вижда от всички страни и от много, много далеч.

 

image

Коларски път между Гьореме и Ючхисар

 

image

 

 

image

Ето я крепостта и градът в подножието й

 image

 

image

 

image

 

Самата крепост представлява висока скала с издълбани в нея множество тунели, проходи и стълби. По тях са преминавали хора, които се укривали тук при вражески нашествия. Вътре са си имали всичко - жилища, обори, складове, затваряли са тунелите не с врати, а с воденични камъни. Можело е да прекарат доста време вътре в скалата без да почувстват липса на каквото и да било. В наши дни много от тунелите са затворени, заради свлачища, но въпреки това все още има места, където да се покатериш, да се провреш, да преминеш лазейки, дори да си удариш главата, ако се разсееш за момент. 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

И гледката от върха на крепостта:

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Трети ден е към своя край. Време е за вечеря и сън. Утре е последното ни изживяване в Кападокия - т.нар. Зелен тур.  Какво ли ни очаква там? 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didapavlova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1368
Постинги: 13
Коментари: 10
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930