Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08 22:19 - Ден четвърти Зелен тур из Кападокия - Долината на гълъбите, Деринкьой, манастир Селиме, долината Илара
Автор: didapavlova Категория: Туризъм   
Прочетен: 109 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 18.08 22:23


Ден четвърти
Зелен тур из Кападокия -   Долината на гълъбите, Деринкьой, манастир Селиме, долината Илара  

Днес е последният ни ден в Кападокия. Утре сутрин тръгваме. А никак не ми се тръгва. Има още толкова неща, които не успях да видя. 8:30 часа. Закусваме на верандата на хотела и чакаме да стане девет. Ще дойдат да ни вземат, защото за днес сме си запазили "Зеления тур" - еднодневна екскурзия, която включва посещение на Долината на гълъбите (бърз поглед и снимки), подземния град Деринкьой, манастир Селиме, обяд в селцето Белисирма, разходка из долината Илара и накрая посещение на работилница за оникс. Тази екскурзия ни струваше около 100 лири на човек. Не знам предлага ли се при организираните екскурзии от България посещение на някои от тези обекти, освен подземния град. Какво точно ни очаква не знаем, но скоро ще разберем. 

 

image

 

Точно в девет часа пред вратите на хотела спира едно бусче, качваме се бързо, а то ни отвежда до центъра на Гьореме. Там ни прехвърлят на следващия бус, където вече са се настанили и други туристи. Отново китайци, японци, виетнамци, двойка испански студенти и ние - женени с деца - два броя. Останалите ги проверяват поименно тук ли са, а нас никой нищо не ни пита. Притеснявам се, че оставаме незабелязани, но Сашо побърза да ме успокои. Не ни споменали имената, защото от далеч сме се познавали. Други такива субекти нямало. Добре де, съгласям се. 

 

image

Микробусът с туристи. Чакат нас!

 Тръгваме. Екскурзоводът ни се представя. Името му е Биляр. Накратко съобщава какво ни предстои да видим днес, колко време ще пътуваме и разглеждаме, и евентуалния час на прибирането ни по хотелите.

 

Долината на гълъбите

Първата ни спирка е Долината на гълъбите. Наричат я така, заради многото гълъби наоколо, чиито жилища (ако мога така да ги нарека) се виждат издълбани в скалите.

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Това е дървото на щастието и късмета

 

image

 

image

 

Винаги съм свързвала амулетите със сините очички с исляма като религия. По-късно днес обаче ги видях изографисани и на стенопис в християнска църква. Обясниха ни, че синьото око не е нито християнски, нито мюсюлмански символ, а идва още от древногръцката митология - окото на Медуза. Носи се за късмет и пази от зли очи.

 

image

 

image

 

Това дърво не знам какво точно се явява

 

image

 

Местен колорит

 

image

 

image

 

image


Подземният град Деринкьой  

В Кападокия има около 36 подземни града като най-известни от тях са Каймаклъ и Деринкьой (Деринкую). Първият е най-широкият, а вторият - най-дълбокият. Деринкьой се намира на около 40 километра от Гьореме. Дълбок е 85 метра и има 16 етажа, от които осем са отворени за посетители. Преди влизането вътре ни предупреждават, че мястото не е подходящо за хора, страдащи от клаустрофобия или високо кръвно налягане. Ние нямаме такива оплаквания и смело продължаваме напред.

 Твърди се, че Деринкьой може да побере около 20 000 души. Строен е от християните в периода 5-10 век, където същите се укриват от вражеските нашествия. Този тип градове не са предвидени за постоянно живеене, а като временни убежища. В тях обаче има всички удобства за преживяването на хора и животни за месеци наред. 

Тук не успяваме да направим много снимки - тъмно е и доста тясно. Снимането не ни се получава, но все пак...

 

image

 

image

Това е воденичен камък, който е служел за затваряне на входовете на града. Можел е да бъде отместен само и единствено от вътрешната страна и това правело почти невъзможно нахлуването на врага.

 На най-горния етаж са помещенията за животните, тъй като няма как същите да бъдат прекарани през множеството тесни тунели и стълби, водещи надолу. Стоян много си хареса някои неща тук...

 

image

 

image

 

Кухните заемат втория етаж. По онова време се готви само вечер, за да не се вижда дима от огъня, който излиза на повърхността на земята. Има и множество вентилационни шахти, пръснати по всички етажи на подземното съоръжение.


image

 

image


Ето ни и нас из тунелите и етажите на града, където са жилищните постройки, църквите, гостните, складовете и др. 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image


Манастирът Селиме


Следващата спирка от нашия Зелен тур е скалният манастир Селиме. Биляр - екскурзоводът, ни подготвя какво ни предстои - пак камъни, скали и катерене. Времето клони към обед, а слънцето здраво си пече. Да си призная първата ми мисъл е "Да взема да остана тук ли? Не ми се катери като планинска коза в тези жеги." Да, но не върви. Всички слязоха и се запътиха към скалата отсреща. Аз няма да се предавам, я!


Издрапваме до едно определено място, където Биляр ни разказва историята на манастира.


image

 

image

 

image

 

image

 

Стрелките сочат от къде да се изкачваме и слизаме. На места обаче се припокриват и придвижването става доста трудно.


image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image


Много народи и племена обитават манастира Селиме. Ползват го като убежище, училище, кервансарай и какво ли още не. Дълго време е оставен на произвола на съдбата, а хлапетата от селото в подножието на скалите играят на криеница там. В наши дни манастирът е една от големите забележителности в Кападокия в долината Илара.
Натъкваме се на запазена църква с удивителни размери. Вътре в нея има две редици от скални колони, които я разделят на три секции. Колоните и сводовете на църквата са издълбани директно в скалата от туф.

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image


Още от манастира

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Гледка от високо

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Тук успявам да запиша видео, което обаче ще може да видите в края на настоящата пуликация, с надеждата да пресъздам атмосферата в манастира Селиме. Звукът не е част от туристическата атракция, а е напълно реален и идва от молитвите на ходжите в селището.

 

image

 

 

 

Всъщност всичко, което виждам е толкова пленително, че забравям за жегата и слънцето. Настроението на всички ни е приповдигнато, предполагам от снимките личи.

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Време е за обяд. Отиваме в някакво заведение в селцето Белисирма. Хапваме традиционни турски гозби - лютиви и не особено вкусни. Или поне на мен не ми харесват. Може би като за туристи - толкова. Нищо! По-късно ще си наваксаме с яденето. За десерт черпя децата с по една дондурма (сладолед) и вече сме готови за последната точка от разходката ни днес.


Долината Илара (Ihlara)

Долината представлява един голям канон, формиран близо до два от трите вулкана на Кападокия - Хасан и Мелендиз. Илара е дълга около 16 километра, а най-високите й скали достигат височина около 100 - 150 метра. През долината минава река Мелендиз, а природата в района е доста различна от всичко видяно до сега в областта. Зеленината е навсякъде - храсти, дървета, цветя, вода. Истински оазис в иначе скалистия, напомнящ пустиня, район.

Гидът ни разказва, че в долината може да се влезе от четири места - от с. Белисирма, с. Селиме (където се намира едноименния скален манастир), с. Илара и четвърти вход, който е на около четири километра от селото. Точно този вход е нашият. От там ще слизаме към долината. Казвам ще слизаме, защото разбирам, че ни очакват около 360 стъпала, а след тях около три километра вървене пеш. И това го наричат прекрасна разходка из красотите на долината!

 

Настройвам се психически за предстоящото вървене. Момичето зад мен е от Южна Корея. Попита ни от къде сме и Сашо започна да обяснява. Не беше чувала за България.

 

image

 

Видяло се е, че ще слизаме долу. Виждат се и част от стълбите

 

image

 

Хайде да тръгваме! Водачът е пред нас, а ние го следваме внимателно.

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Гледката от стълбите

image

 

image

 

И в тази долина има множество скални домове и църкви, чиито останки още се виждат тук-там.. Ние влизаме в една от църквите, интересна със своите стенописи, открояващи се с цветовете си - червено, жълто и зелено.

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

Продължаваме разходката си


image

 

image

 

image

 

image

 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

Патици по пътечката

 

image

 

image

 

image


И заведения има край реката. Почиваме малко и се разхлаждаме със студени напитки.


image

 

image

 

image

 

image


Ето го и краят на разходката ни!


image

 

image


Демонстрацията в работилницата за оникс не бе нещо кой знае какво. Кратка презентация за това как и къде се добива и обработва камъка. След това посещение на нещо като бижутериен магазин, от където можеш да си закупиш някакво изделие, съд или накит.


image

 

image



Това беше всичко от днешния тур. Прибираме се в Гьореме. 

Вечерта излизаме на разходка - последна за нас. Хапваме в китайски ресторант. Да, тук има и китайски, и корейски ресторанти, и са много посещавани от туристите.

А утре ни чака дълъг път. Потегляме за следващата ни дестинация.

 

Последни снимки от нашата Кападокия.


image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image






Тагове:   Кападокия,   зелен тур,


Гласувай:
1
0



1. barin - Здравей, тук съм ходил преди близо ...
19.08 06:18
Здравей, тук съм ходил преди близо двадесет години и със снимките ми припомни за една спечелена по време на екскурзията награда-почивка в Кушадасъ. Кападокия беше град на Хетите и най-далечната дестинация на една дълга екскурзия.
Поздрави!
цитирай
2. didapavlova - Радвам се, че съм предизвикала х...
19.08 08:23
Радвам се, че съм предизвикала хубави спомени у теб.
И ние завършихме екскурзията си с почивка в Кушадасъ, но наистина почивка, че бяхме доста изморени от емоциите и преживяванията си в прекрасната и мистична Кападокия. А как ми се връща отново там!
Но някои неща се случват веднъж в живота на човек...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didapavlova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1925
Постинги: 13
Коментари: 12
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930