Кападокия - мистична и красива   Първи ден - Бургас, ГКПП Малко Търново, Истанбул, Ескишехир   

За всички, които ни познават е ясно, че Павлови обичат да пътуват. Особено Сашо. Покрай него и аз. И децата научихме така. Оказа се, че решим ли, че ще се ходи някъде, нищо не може да ни спре.

Та...месецът е юни, годината - 2016. Децата са във ваканция, а Сашо се е върнал от поредната си командировка. И е в отпуск! Невероятно, но факт. Очертават се седмица или две...или всъщност не се знае колко точно, през които той няма да е на работа. Следователно трябва да се действа бързо. Ясно е, че тръгваме. Моята отпуска е планирана за по-натам във времето, но и тя ще трябва да се промени. Речено-сторено. За три дни всичко е преобърнато с главата надолу, а всички графици и предварителни планове променени. Дестинацията на новото ни пътуване е ясна - отдавна желаната и мечтана Кападокия, до която все не успяваме да стигнем по ред обективни причини. Транспортът - личния ни автомобил, който доста километри измина, откакто е в наши ръце. Групата - аз, Сашо и децата. Времето - неопределено. Финансите - докъдето ни стигнат. Сутринта на 12 юни, някъде около 8 часа, товарим куфарите и децата и тръгваме. Ето ни на старта:

 

  Пътят   

Пътят до Малко Търново е ясен и добре познат. Изминаваме го бързо и лесно, а малко преди границата пълним резервоара на колата до горе. Самото преминаване на ГКПП-то ни отнема не повече от 15-20 минути с представяне на всички документи - паспорти, талон на колата, зелена карта, отрязък от винетка (не ми става ясно за какво точно им е, като стикера ми е лепнат на предното стъкло, но явно така трябва), проверка на багажа, както и дежурните въпроси - къде отиваме, за колко дни и за какво сме тръгнали.

И ето ни вече в Турция. Пътят е чудесен - да караш и да пееш! Това и правим. 

 

Магистралите в Турция  

Някъде след Къркларели (Лозенград) се включваме в магистралата, която, както вече знаем (да живее интернет и гугъл), е платена и трябва да си закупим някакъв стикер. Хубаво, но гишето, пред което спираме, не работи. Продължаваме смело напред и решаваме, че на излизане от магистралата ще успеем да се чекираме. Та караме си така, пътят продължава да е чудесен и след няколко часа вече сме в Истанбул. И тук автоматите на HGS - тези, които ти отчитат таксата за магистралата, пак не ни засичат нищо. Оказва се, че има някакъв проблем. За наша изненада трафикът в Истанбул е съвсем слаб по това време на деня (неделя сутрин, около 10 часа), та бързо се предвижваме. Докато се усетя и вече сме на един от мостовете над Босфора. Не успявам да снимам много, но все пак:

 

 

 

 

 Настроението в колата е добро. Децата са спокойни, ние също. Първоначалните ми страхове от атентати, бомби и проверки по пътя започват да се разсейват. Няколко дни преди да тръгнем имаше атентат в Истанбул, та тръгнах "на тръни", да си призная.

 

 

 

 

 

След около 150-тина километра (при Адапазаръ) вече попаднахме на отворено и работещо гише, където успяхме да регистрираме колата и да си предплатим (платим) пътуването по магистралата. Необходими са паспортът на собственика на колата, талон и 55 лири - 50 лири предплатени километри и 5 лири стикер, който се залепя на предното стъкло - някъде горе в средата, зад огледалото.  От тук нататък вече ни стана ясно, че минавайки по магистрала, при излизането от нея ще бъдем чекирани чрез този стикер, докато си изхарчим сумата от 50 лири. След това може да презаредим във всеки пощенски клон. Много добре организирано, според мен. Излизайки от магистрала винаги можеш да видиш колко ти струва изминатия път, а имат и сайт, където можеш да провериш къде, кога и за колко лири си пътувал. Ето тук подробно е описано как да си направиш регистрация и да провериш къде какво си пропътувал - http://informacia.blogspot.bg/2014/07/hgs-card.html

Относно шофирането - разрешената скорост за лек автомобил в населени места е 50 км/ч, извън населени места е 90 или 110 км/ч, в зависимост от пътя, а по магистралите -120км/ч. 

 

Ескишехир   

Някъде около следобед вече сме достигнали първата точка от нашето пътуване - Ескишехир - градът на Настрадин ходжа. С компетентната помощ на навигацията бързо и лесно се озоваваме пред хотела - http://soyicotel.com/en/ и http://soyicotel.com/en/accommodations/family-room/. Посрещат ни повече от добре. Хотелът е типичен градски хотел, стаята - точно тази, която си резервирахме - чиста и светла, както на снимките. Направи ми впечатление, че всичко вътре е турско производство - от хавлиите до техниката (телевизор, мини бар, климатици). Настаняваме се бързо и отиваме на разходка из улиците на града.

 

    

 

Ескишехир в превод от турски означава „Стар град“. Намира се в Анадола, но противно на очакванията има модерна европейска визия. Градът е много голям индустриален център - произвежда се всичко - от дребна бяла техника до  самолети дори. Има два университета, единият от които е  Анадолският. През Ескишехир преминава река Порсук, която придава особено очарование на това селище.

 

 

През нощта мостовете над реката светят в различни светлини

 

 Аз лично свързвам града с прекрасните паркове, гълъби, детски площадки, хора, насядали около тях, зеленина и спокойствие. 

 

 

 

Ето и старият град, който с облика си силно напомня на нашата Копривщица. 

 

 

 

 

 

 

Настрадин Ходжа и ние с него:

 

 

Разходката ни е към своя край, а и вече е време за вечеря. Сядаме в едно от многото градски заведения, където обаче английски не знаят. В такива моменти съм забелязала, че моят англо-турски жесто-мимичен език върши чудеса. Пък Сашо нека си знае перфектно английски, тук няма кой да го разбере! Оправяме се някак и поръчваме. И бум - поредната изненада - алкохол не сервират, дори бира. А така ни се пиеше по един Ефес, дори и на мен. Нищо. Ще си купим от близкия супермаркет на тръгване, за в хотела.

 

А това е любимото ми ястие. Едно от любимите, де!

 

Джигер

Вече сме в хотела и е време за сън. Равносметката от ден първи от нашето пътуване  - близо 660 километра и около 8 часа път, които дори не усетихме как минаха. Утре продължаваме!

 

 

за Анадола, наистина. Нататък оставям за утре, че направо обърках денонощието с вашата туристическа фамилия. Да сте живи и здрави.